Жена свири на акордеон. Мъжът ѝ:

Жена сготви вечеря. Казва: „Хайде, пробвай!“ Аз хапвам… и направо ме побиват тръпки. Викам: „Това или е много вкусно, или много опасно!“ Тя: „Не знам, дадох и на котката.“
Аз: „И?!“
Тя: „Котката се отдръпна като от пожар…“
И тогава си викам: „Ясно… ще чакам мъжа си да дойде!“

Жена се връща от командировка в понеделник сутринта. Звъни на вратата и влиза—мъжът й полугол, с престорено виновна физиономия, целува я и казва:

Жената въздъхва, отива до магазина и на висок глас към продавача:

Жена се връща от отпуска и мъжът я посреща с язвителна усмивка:

Жена се гледа в огледалото дълго, дълго.
След малко въздъхва и казва:

Жена се изплъзва по парапета на стълбите, но накрая се закача за един пирон и… пада отдолу. Отива на хирург да я зашият и той я пита:

Тя се замисля, точно по това време минава една медицинска сестра:

Жена се изправя срещу магическото огледало и пита:

Огледалото троснато отвръща:

Жена се кара на мъжа си, някъде в северозапада:

Жена се кара на мъжа си, че само мърмори по цяла нощ, и той й казва:

Видя ли? Само книги и… болежки са ти в главата.

Жена се кара на мъжа си:

Жена се кара на мъжа си:

Жена се кара на мъжа си:

Жена се кара на мъжа си:

Жена се кара на мъжа си:

Жена се кара на мъжа си:

какво стана с хляба, че не съм го чувал да “хърка”?

Жена се кара на мъжа си:

Мъжът шашнат звъни на съседа:

Съседът въздъхва:

Жена се кара на мъжа си:

Жена се кара на мъжа си:

Жена се кара на мъжа си:

Мъжът шашнат звъни на съседа да пита как става това. Съседът вдига и вика:

Жена се кара на мъжа си: