Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Семейни
Жена ми много харесва японския афоризъм:
Защо да храниш уловена риба?
За да не ти каже после: „А, значи вече съм в менюто…“
Семейни
Жена ми намери дезодорант в джоба на сакото. Погледнах я директно и заявих:
Да, изневерявам ти!
По-добре да си мисли, че съм влязъл в приключение, отколкото да ѝ призная, че съм по командировки за тестове в парфюмерия.
Семейни
Жена ми отиде за хляб. На излизане каза:
Като се прибера, да е извинено, но масата да е сложена.
Седя и си мисля: как ще успее да е едновременно „извинено“ и „сервирано“… че и то хлябът да е на масата, а не в душата ми.
Семейни
Жена ми пак ме тормози:
Жоре, кажи ми… не съм ли най-красивата жена на света?
Най-красивата си… даже и от нея!
Колко по повече? — лигави се тя.
Ами-и-и… към половин номер по нагоре!
Семейни
Жена ми реши да направи есенно почистване на дамската си чанта. Три пъти слиза до кофата за боклук, а накрая се връща и казва: „Вече няма какво да чистя… всичко е изтекло.“
Семейни
Жена ми се държи с мен като с Wi‑Fi… Работи перфектно, докато не ми потрябва нещо важно. Тогава изведнъж „няма връзка“.
Семейни
Жена ми се опитва от години да ме научи да си държа портфейла на едно място… А аз, разбира се, — всеки път го крия на „най-правилното“ място според мен: там, където точно не мога да го намеря!
Семейни
Жена ми се оплаква, че не съм ѝ давал пари за нов сутиен от месеци, а аз ѝ викам: „Спокойно, и аз не съм си купувал нищо!“
Тя: „Това не е извинение!“
Аз: „Напротив — доказва, че съм последователен… просто неразбираемо коя част от теб я „подкрепям“!“
Семейни
Жена ми се прибра от командировка в Пловдив. Въпросът ми към вас е: „Възможно ли е пороят, който се изля там, да й остави бенка на челото… и да мине за ‘знак от съдбата’ вместо за климатична аномалия?“
Семейни
Жена ми се скара и два дни не ми говори. Намерих решение — взех метлата, поръсих „невинен“ прах по килима и казах: „Виж, оправих спорa… вече сме чисти!“ И оттогава разговорът пак тръгна — само че с по-малко думи и повече погледи.
Семейни
Жена ми твърди, че всички мъже сме идиоти! Не е права. Само женените са.
Семейни
Жена мрънка на мъжа си:
Не искам да си мислиш, че те шпионирам, ама кой е тоя „Габи“ дето ти излиза по петнадесет пъти на ден в известията? Подозирам, че си си кодирал името на някоя мадама!
Ма ти си много тъпа, ма! „Габи“ не е човек — това е GPS-ът. Аз само му сменям маршрута… и той все се обажда!
Семейни
Жена му винаги го посреща с усмивка, ако се прибере пиян — „ти поне си жив“. Но ако се прибере сит, започва да разпитва къде е бил и защо. Да се напиеш — лесно: има къде да се намерят хора и чаши. Но да се нахраниш? Само у дома — и то от нея.
Семейни
Жена мърмори на мъжа си:
Много си разсеян. Толкова си разсеян, че ако има конкурс за разсеяност, ще си на първо място!
Ама защо на първо?
Защото ще се запишеш за конкурса, но ще забравиш къде е… и ще дойдеш направо за наградата!
Семейни
Жена мята пържоли на тигана за вечеря.
Изведнъж в кухнята влиза мъжът й, размахва ръце и крещи:
Внимавай! Внимавай! СЪВСЕМ леко! Не ги пържи така! Още две секунди и ще стане на въглени!
Не, не, не… ОБЪРНИ ги! ОБЪРНИ ги сега! Ама не като последния път—внимателно!
Трябва им повече мазнина! Повече! Отнякъде да вземем мазнина?! Няма мазнина, сега ще залепнат! ЗАЛЕПНАТ!
Айде, внимавай! Дай малко пространство! Не ги тъпчи в тигана! Ти да не си…!
И сол! СОЛ! Щом ще ги правиш, поне сложи сол! На място! Сега! СОООЛ!
Жената го гледа смаяно и казва:
Чакай малко… Ти не може ли да ми помогнеш нормално? Аз да не съм програмирана да не знам как се пържат пържоли?
Мъжът, напълно спокоен, отвръща:
Исках само да ти покажа какво ми е, когато карам колата… и някой до мен ми крещи същите неща.
Семейни
Жена на коктейл:
Извинете, къде е онзи усмихнатият сервитьор, който преди малко обикаляше с чашите?
Искате ли нещо за пиене?
Не, питам се къде е мъжът ми… от вчера така е и запалил на помощ.
Семейни
Жена на коктейл:
Извинете, може ли да ми кажете къде е онази усмихната сервитьорка, която разнасяше коктейлите току-що?
Желаете нещо за пиене ли?
Не, благодаря… Искам само да знам къде е мъжът ми.
Семейни
Жена на коктейл:
Извинете, може ли да ми кажете къде е онзи хубавият сервитьор, който току-що разнасяше коктейлите?
Искате ли нещо за пиене?
Не, интересува ме къде е мъжът ми — той казва, че „само за малко“ е излязъл да вземе още лед.
Семейни
Жена на коктейл:
Извинявайте, къде е онази усмихната сервитьорка, която току-що разнасяше коктейлите?
Желаете нещо за пиене?
Не… просто питам къде е мъжът ми — той също така се „загуби“ между масите.
Семейни
Жена на мъжа си:
Разделяме се!
Добре…
Как така, толкова лесно ли ти е?
Не ми е лесно… Просто си знам цената. Аз искам ти да си добре… МенЕ ментовите ме яли, к*рвите ме яли!