Защото чичо ти все го бърка с „Трифон Зарезан“ и не спира да му вика така.
Ясно… А аз защо съм Деси?
Защото баба ти каза: „Деси, да, ама не прекалявай!“
Ха… добре де, дядо.
За нищо, Деси… не спирай да се смееш, че иначе ще те кръстят на бонбони.
Дядо, какво е това? — показва с пръст корема на дядо.
Ааа, момчето ми… това е мавзолеят на геройството… от вчера.
Е ти… все пак, някакви чувства към мен изпитваш ли?
Е, разбира се!
И защо тогава не ми звъниш да те чакам пред нас?
Е ся, да не би само с едни думи да се оправя работата? За чувствата—покана… за брака—отговорност!
Е, деца! Кой беше най-послушният тази седмица, кой направи мама най-щастлива, кой не ѝ пречеше по никакъв повод и кой направи всичко, което мама изискваше?
Татко... той уж само „помагаше“.
Е, добре де. Не съм права, но все пак можеш ли да ми поискаш прошка… за да ми е по-лесно да ти кажа „няма нищо“?
Ей, Кире, съседа ти пак ли се е развикал?
А, или котарака е избягал, или жена му е влязла внезапно — и тогава всичко става спешно!
Ей, брат, много се радвам, че се сприятелихте със съседа!
Луд ли си!? С тоя никога няма да се сприятелим!
Ама вчера ви видях заедно да боядисвате оградата!
Оградата делихме! Оградата!
Ей, така се смях снощи! Минавах покрай вас и видях, че завесите в хола ти са разтворени. Не можах да се стърпя, надзърнах и те видях как правиш глупости с… не знам как да го кажа… с твоята работа на бюрото — все едно си репетирал стендъп. Скъсах се от смях!
Искаш ли да ти стане още по-смешно?
Как?
Ами това не съм бил аз. Аз бях на командировка.
Ето ме, ще се оженя. Само си представям колко мъже ще се разстроят!
Защо, ти за колко ще се жениш?
Ето, виждаш ли, че и татко може да те оправи след банята, а ти викаше, че без мама ще се удавиш от сапун.
Да, ама мама винаги ми дава хавлията първа… татко обича да ми я „пази“ в кухнята да не изстине.
Ех, жалко че на времето не слушах какво ми говореше баща ми!
А той какво ти казваше?
Де да знам… аз само се преструвах, че слушам!
Ех, съседке, пак ли си болна?
Ами да…
От какво?
От смях… Бившият ми дойде да ми се извини, че ме е оставил сама с трима деца и още като си тръгна ми донесе шоколад „за кураж“… само че го остави на вратата и си тръгна пак.
Жена ми все ме сравнява със Силвестър Сталоун.
Абе, ти поне веднъж виждал ли си Сталоун?
Не — ама тя казва, че и без това нямам нищо общо с него… само че и двамата сме много „направо за на бой“!
Жена ми всеки ден иска пари. Вчера бяха петдесет, оня ден трийсет…
А къде ги харчи?
Не знам… още не съм ги взел, че да видя какво е останало!
Жена ми иска всеки ден пари. Днес петдесет, вчера сто, оня ден—двеста лева!
Е, къде ги харчи?
Не знам… Още не съм ги получил, че да видя.
Жена ми ме заряза и ме остави на сухо…
И моята ме остави без пари, ама поне не ми пипа и заплатата…
Жена ми ме напусна!
Защо?
Защото много работя.
Е, аз пък ще спра да работя… и тя да види какво е да стоиш без мен!
Жена ми ме разпъна на дребно и после ме хвърли… без касова бележка!
Е, провървяло ти! И при мен беше така — взе ми всичко до стотинка… само че не ме уволни, ами ме остави да пазя касовата!
Жена ми много си пада по цветя и по растения.
Щастливец! Моята обича кактуси и редки орхидеи… и все намира начин да ги полива с моите финанси.
Жена ми постоянно ме сравнява с Жан-Клод Ван Дам.
Но ти дори не можеш да направиш „сплит“!
Това и казва тя… че поне не ми се налага да те гледам как го правиш!