Вицове за Семейни

Жена ми се цупи и не ми говори. Мила, трети брак ми е — аз съм шампион по мълчание, спокойно мога да не кажа нито дума и цяла седмица.

Седмица? Толкова ли мълчиш?

Спокойно — при вида на щастлив мъж, никоя жена не може да издържи повече от… докато му мине настроението.

Жена ми толкова много гледа телевизия, че вече когато водещите сменят рубриката, тя казва: „Сега идват рекламите…“ и познава с такава точност, че направо се притеснявам да не й дадат ключа за ефира.

Жена отива на свиждане на мъжа си в затвора и му казва:

Опитай се да си докараш малко тен, че ще ти личи… Казала съм на всички, че си в „командировка“ в пустинята за три години!

Жена ти защо реши да стане фризьорка?

Ами, харесва го — особено когато мъжете я гледат със зяпнали уста и очи като изцъклени фризьорски салфетки.

Жена ти лъже ли те?

Не, не лъже… Каза, че ще закъснее, защото „само ще пазарува“, и наистина — купи всичко за ремонта… при съседа.

Жена ти напоследък доста е отслабнала.

Нямаше къде да ходи, а аз трябваше да оправдавам разходите… Купих й страхотна, ултра скъпа рокля — такава само по каталози се вижда. Обаче я взех два номера по-малка.

И какво стана?

Ами… започна да ходи на “фитнес” — в гардероба да си пробва дрехата.

Жена ти разправя, че щял да ѝ купиш за 8-ми март нов парфюм.

Нека си разправя… аз само казвам, че го имам — в 8-ми клас.

Жена ти разправя, че щял си да й купиш за 8-ми март нови обувки.

Нека си разправя… аз пък щях да купя палто — ама тя все не ми казва размера.

Жена, вече съм общински съветник. Има ли нещо, което трябва да ми признаеш? Имаш ли си любовник?

Имам, мъжо… два пъти.

Разкажи.

Първият път беше, когато нямаше пари за ток и децата мръзнеха — наложи се да “уговарям” сметките с един човек от комисията…

Добре, жена, значи си ни спасила от тъмнината.

Вторият път беше, когато те заковаха за рушвет — ти беше в кметството, а нямаше как да те оправят без… едно кафе с инспектора.

Е, булка, ти ми спаси кариерата.

А сега — защо пак?

Нали стана общински съветник… Само че на последните избори ти не ти достигаха точно стотина гласа… и аз се притесних, че пак ще останеш “без ток”.

Жена, заминавам! Ако ще правиш нещо — давай пари да има! Нищо без файда!

Връща се тя… къща — реновирана, мебелите — нови, абе направо ресторант вкъщи!

Жена… как успя бе? Ти не струваш нищо, нали?!

Аз вече не съм… щом така ги харчи, значи и парите не са мои.

Жена, излизам да изхвърля боклука, а после ще мина и през магазина. Искаш ли нещо?

От магазина ли?

Абе ако откаже, може и от боклука… зависи какво има.

Жена, каква ужасна супа си забъркала в шарения ти тиган? Въобще не става за ядене!

Амиии, нищо не съм пържила — само я забърках, та като се ядоса̀, да ми се оправя!

Жена, майка ти пак беше у нас!

Как позна?

На кухненската снимка пак аз съм виновен!

Жена, падна ми кръвното.

Скандал ли да правим, или да го вдигнеш — с малко захар и едно „айде“ за късмет?

Жена, подай ми оня ключ!

Заповядай, скъпи.

Тя:

„Без мен нищо не се отваря!“

Той:

„Ей, значи ключът е нула… а вие — са ключалката!“

Жена, спри да ядеш торти през нощта!

Защо?!?

Защото си изяждаш по цялата кухня сутринта!

Ааа… аз просто си проверявам вкуса на мечтите…

Жена, събирай си багажа, загубих те на табла.

Как така, бе, Петре, какво си направил?

Махни, не ми се обяснява… Направо ми излезе „двойно“ и започнах да хвърлям все едно съм на запой. За малко да загубя и лихвата… Добре че се прибрах навреме.

Жена, събирай си багажа… загубих те в казиното.

Ама как така, бе, Ники? Какво си направил?

Остави… не ми се говори. Започна тихо, после почнаха да ми искат още и още… За малко да продам и телевизора. Добре че се сетих навреме да се откажа, че иначе нямаше да има какво да ми реват утре по сметките.

Жена, чух, че дават по 10 000 евро помощи за семейство с три деца. Ние сме две, ама аз съм с едно „на отделна линия“ — от предишна връзка. Така че аз отивам да го взема, и ние ставаме три… направо ще гушнем 10 000 евро!

И заминава. След два часа се връща усмихнат до уши:

Мила, донесох детето! Ела да го видиш!

Добре де… — казва жена му, — ама комшийката дойде и взе нашите две.

Той пребледнял:

Абе… а това третото не ти ли каза, че е пристигнало с придружител?

Жена, ще мина през магазина — да взема ли нещо?

Купи си поне малко търпение и най-вече се изгуби от главата ми!