смях по поръчка
Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Гошо днес няма да дойде на риба с вас — главата го тресе… - каза Стефка и продължи да бърше изкривения тиган, все едно той е виновен.
Да знаеш, мамо, никога няма да се оженя за мъж, който става рано сутрин.
Добре, дъще, но все пак внимавай — при такива хора „закуската“ често е последното нещо, което им е в плановете!
Да се видим в 3 пред „Кауфланд“?
Добре. Как ще ме познаеш?
Аз съм мъжът ти, ма… ооо… и не, няма нужда да ми носиш безплатни торбички!
Да, мамо, той изкарва по 20 000 на месец, но е нисък, плешив и носи очила като чинии!
Не е правилно така да говориш, дъще — вярното е: „Да, той е нисък, плешив и носи очила като чинии, но изкарва по 20 000 на месец!“
Дай ми назаем твоето тържествено сако!
Нямам тържествено сако.
Е, в какъв вид се ожени?
В „работен“ — ама само докато сватбата приключи… после пак си го търсих.
Дайте ми малко тишинкааа! – изкрещя дядото, влетявайки в стаята с каската на главата и бутилка минерална, и на секундата всички деца вече си бяха на “тишина”… защото точно така беше казал, че се започва “приказката”!
Два часа ти звънях да ми шиеш рокля като на Мими, купих ти плата. Сега защо не я носиш?
Ми защото Мими има същата!
Две приятелки си говорят:
Миме, мъжът ми ме обижда ли нещо… ама само като ми е сърдит — едва ли не ме гледа през зъби!
Ей, кажи му тогава да си свие веждите, не зъбите… и да престане да ми прави концерта без билет!
Деца, какви лекарства знаете?
Марийка:
Панадол.
Петьо:
Аспирин.
Иванчо:
Окси… някакво си.
Иванчо, за какво е това?
За кашлица…
Как така за кашлица?
Абе чух мама една вечер да казва на татко:
„Вземи, барем това твое гласче да се изчисти…“
Джоне, - казва лордът, излизайки от спалнята на жена си.
Нима имате проблем с дисциплината?
Какви ги говорите, сър! Изобщо не! Аз съм човек на реда, каквото ми кажете—такова правя!
Добре тогава—щом е ред, защо жена ми цялата е сърдита и мрънка цял ден? Отидете и я оправете!
По едно време Джон се връща.
Сега, сър, всичко е наред—жена ви не мрънка вече.
Браво! Какво направихте?
Подредих ѝ чорапите в чифтчета… и ѝ смених възглавниците—та вече няма за какво да се кара.
Джони, защо носиш обувки с три номера по-малки от нужното?
Гледай сега—жена ми е капризна, не спира да мърмори, готви така, че и котките не яде… синът ми не учи, а тъщата само дебне за още забележки. Единствената ми почивка в целия ден е вечер, когато си сваля обувките… и най-накрая мога да дишам!
Днес младите момчета разказват страшни неща по време на изповед — оплаква се свещеникът на свой колега.
Чак косата да ти настръхне!
А бе, къде сте с ръцете по време на изповед? Отстрани?
Не, в джоба.
Днес младите хора изпитват все по-голям страх от брака…
И правилно правят! Аз до брака въобще не знаех какво е страх… чак като ми казаха „познай какво си купих за сватбата“ — и изведнъж разбрах.
Днес разбрах, че финансовото ми положение е такова, че има само един плюс.
Какъв?
Като си преобличам костюма за работа, мога абсолютно спокойно да хвърлям и ризата за пране — джобовете са ми толкова празни, че няма как да изпусна и последната стотинка.
Днес хванах мъжа си с комшилката…
И к’во стана?
Ще ми купи апартамент!
Е, значи си изритала комшилката?
Н-не-е… искам първо вила… и джет!
Днес цял ден съм адски нервна, не ме питай защо.
Добре.
Ето, на теб изобщо не ти пука, кретен!!!
Днес, защо си без мъжа?
Има си типично мъжки проблеми.
Тестостерон?
Не… просто вдигна скандал без причина…
Добре бе, добре… - казва мъжът на жена си посред поредния им семеен спор.
Ти си луната, а аз — прахта… Ти ще блестиш, а аз ще се търкалям, но поне ще си заслужа спокойствието ти — без да ме слушаш как храня рибата и как не си спомням къде съм сложил ключовете!
Минало се няколко дни и — катастрофа.
Бум! Пльок! После едно такова “шшш”… и край.
Мъжът се оглежда: не е тунел, не е нищо страшно — обикновена стая, мека светлина, някаква странна безтегловност. А до него — жена му, усмихната, спокойна, дори си мърка.
Къде съм, Господи? — пита той с треперещ глас.
И чува:
Ти си много грешил. Лъга по касовите бележки, криеш “само малко” от харчовете, и веднъж… само веднъж… каза: “Скъпа, ще оправя това утре.”
Наказанието ти — ще те утешавам с едно и също обяснение… за вечни времена.
Мъжът пребледнява:
Добре… а тя защо е тук?
А, тя? — отвръща Господ. — Тя не е “тук”. Тя си е в рая.
При нея упреците ти са само фонова музика… а най-щастливият момент за нея е, когато най-накрая има човек, който да слуша.
Добре де, добре… - въздъхва мъжът по време на поредния семеен спор. - Ти си права, аз съм крив. Ти си спокойствие, аз съм проблемът. Ти ще си в рая, а аз — в дълбокото… поне да няма повече “какво направи” и “защо пак”…
След няколко дни — катастрофа. Вихър, метал, светкавица… и край — тишина, все едно си паднал в паметник.
Мъжът се оглежда: не е тунел, а нещо като огромна стая. Никакъв адски огън — само безкрайно тъмно и… една жена, която го гледа с усмивка, сякаш му е решила задачата.
Къде съм? — прошепва той.
Глас отнякъде, уж като Божи, уж като нервите му:
Ти си… наказан. Прекалено спори, все закъсняваше, лъжеше “само малко” и после “нямах време”. Твоето мъничко наказание: ще повтаряш вечно обясненията си.
Добре, а жената? — пита той, вече пребледнял. — Защо и тя е тук?
А, за нея това е рай — казва гласът. — Най-после няма къде да избяга… и най-после ще те слуша как си “нямал време”.
Добре де, стига спорове—нека се примирим! И двамата сме виновни.
Особено ти!
Всички категории →