Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Професии
В магазин „За 1 лев“:
Търгате ли Wi‑Fi?
Свърши — остана само едно, ама и то върви на три пъти по един лев.
Професии
В магазин:
Извинете, търсят ли се крокодилски ботуши?
Търсят се. Само кажете: какъв номер носи крокодилът?
Професии
В магазина гледам комплект за рисуване – 39 лв… А бутилка Jack Daniel’s – 40 лв.
И си казвам:
За 1 лев няма как да стана художник…
Професии
В магазина има опашка от трима. Аз съм първи, зад мен – един охранен мъж, а след него – момиче. Мъжът се изнервя и подвиква:
Защо не пуснете втора каса?
Касиерката спокойно:
А защо да я отваряме?
Мъжът:
Ами… бързам!
Касиерката, без грам трепет:
Разстройство имате ли?
Мъжът:
Човек с разстройство ли трябва да е, за да пуснете втора каса?
Касиерката:
Отваряме втора каса или когато има повече хора… пауза… или когато са малко, но някой от тях има разстройство.
Мъжът подскача с очи, гледа към момичето зад него за подкрепа. То му се усмихва и казва мило:
Съжалявам, аз нямам разстройство.
Мъжът:
Е, в тая държава не се живее, не! Има само едно решение… Терминал 1!
Касиерката:
Или Терминал 2… ако имаш разстройство.
Професии
В магазина.
Имате ли климатици, които да охлаждат глупостите?
Да, взехме един за тест. В ъгъла е. Пуска се веднъж на седмица — и като стане, хората започват да мълчат… докато пак не се включат другите!
Професии
В магазина. Клиент към продавачката:
Дайте ми 300 грама сирене. Отрежете 150 грама отляво и 150 грама отдясно.
Продавачката го погледнала и казала:
Вие сте инженер!
Да? Как познахте?
По това, че всичко ви е на части, сантиметри и симетрия… и нищо не ви е на вкус!
Професии
В магазина. Клиент пита продавача:
Колко човека събира този багажник?
По принцип е за двама… но ако сте от типа хора, дето се разбират без думи — може и трима.
А четирима?
Може… стига да не имате нищо против да се компресирате!
Професии
В магазина:
Ама, вие щом пробвахте доматите с пръст… и си ги намачкахте, няма проблем—режете и този домат да си приляга!
Професии
В магазина:
Два килограма черни маслини, моля!
Госпожо, а какъв сорт?
Няма значение — ще ги носим на сватбата… и така или иначе всички ще ги търсят “на тъмно”.
Професии
В магазина:
Тази паста за зъби за миене ли е или за масаж?
Зависи как натискаш—дали за да ти светят зъбите, или за да треперят челюстите!
Професии
В магазина:
Извинете, имате ли днес нови промоции?
Да! Вижте тези артикули — те са останали без промяна в цената… не са поскъпнали!
Професии
В магазина:
Извинете, но не си ми върнахте рестото!
Извинен сте! Следващия!
Професии
В магазина:
Дайте ми един килограм карфиол…
Как така, толкова ли много?
Ами по принцип съм номер „гълтач на саби“ в цирка, но започнах диета…
Професии
В магазина:
Извинете, но нямаме ресто. Вземете си дъвка с принцеси!
Аз да не съм дете?! Дайте ми с динозаври… да изглеждам по-страшно!
Професии
В магазина:
Извинете, това кафе истински ли е силно?
Да. Досега никой не се е оплакал… просто всички си тръгнаха още сутринта.
Професии
В магазина:
Имате ли някоя по-прилична риза?
А, като вашата?
А-а-а… по-чисти няма ли?
Професии
В магазина:
Моля, дайте ми комплект игли!
Вие с шиене ли се занимавате?
Не, господине, аз съм гълтач на саби, но в момента съм на диета.
Професии
В магазина:
Извинете, тези очила здрави ли са?
Да, досега никой не се е връщал да търси трети чифт.
Професии
В малка транспортна кантора. Директорът — нормален човек, самият той бивш шофьор. Звъни му телефонът. Търсят го от гаража на кмета на областта. Щяло заседание в някакво село, отдалечено, и трябвало да се закарат тълпа съветници, депутати и чиновници. Джипове колкото искаш, ама шофьори — не. Молят го да прати някой, който „вече е бил на всякакви терени“.
Директорът звъни на секретарката:
Люси, прати ми Трифонов!
Секретарката, простичка жена, се чуди:
Трифонов… този, дето все намира какво да оправя, но накрая все излиза, че пак не е негова работа?
Да, него! — казва директорът. — Само че кажи му, че имам задача за него…
А колата? — пита Люси.
Колата е чужда — отговаря директорът и въздъхва. — Но той и с чужда ще я направи… като хората.
Професии
В малко провинциално градче — съдебно заседание. Прокурорът вика първия си свидетел: баба Мара.
Бабо Маро, познаваш ли ме?
Как да не те познавам, Гьоше — още от малък съм те гледала. И честно ти казвам: много ме разочарова. Майсторски лъжеш, изневеряваш си на жена ти, говориш зад гърба на хората, въртиш номера и се правиш на голяма работа, а всъщност си си дребен бюрократ.
Прокурорът направо онемял, но все пак се окопитил:
Добре, а познаваш ли и онзи там? — посочил адвоката на подсъдимия.
А, знам го, как няма да го знам. Такъв рядко тъп и безмозъчен човек… Не го интересува нищо за клиентите — само как да им вземе парите. Пияница е, развратник, чука редовно и твоите неща ти… чак и жена ти.
Съдията прекъснал свидетелката, вдигнал ръка и повикал прокурора и адвоката при себе си:
Само който и да е от вас посмее да я подхване с някакъв въпрос и за мен — и двамата сте осъдени!