Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Никога повече няма да влизам в тая работа!
Защо, какво стана?
Казаха ми: „Започваш отначало…“ — и ме уволниха!
Нима не получихте моето писмо?
Кой ти разбира почерка!? Пратихме го на лекар да го разчете и онзи вместо диагноза ни изписа: „за успокоение… две седмици“!
Новата, ти какво завърши?
Направо право!
Чудесно! Вземи тефтер и химикал, и запиши като отидеш при Бай Михо — да видиш какво ще пие.
Новият ни шеф е супер тъп!
Защо го казваш?
Вчера ме попита три пъти защо не работя… и всеки път проверяваше часовника.
Новият тенор в операта няма нито глас, нито слух.
Ти да не си бил на опера?
Не, снощи жена ми ходи… и като се върна, ми разказа всичко — с тон, но без пеене.
Някога учителката ми все повтаряше, че не ставам за рисуване.
И сега как е?
Е, неотдавна бях на изложба на авангардисти. И тогава разбрах — оказа се, че тя ми е съсипала кариерата… просто аз най-сетне се научих да го виждам.
Няма да довърша този роман тук. Утре заминавам за къщичката си край езерото.
Каква къща, какъв роман?! Ти си заварчик!
Не, това е непоносимо!
Няма нищо по-зле от това, когато шефът е жена…
Какво има?
Уволни ме от работа.
За какво?
Защото не я ухажвам…
О, здрасти! Как си?
Здрасти! Ами как да съм — шефът ми каза, че ми били ръцете в г*за и ме уволни…
Е, тогава подай жалба в съда!
Няма смисъл.
Добре де — пиши, че те дискриминират заради това, че си от малцинството с надпис „ръце в г*за“.
След делото:
Как мина? Върнаха ли те на работа?
Не… Съдията реши, че сме били мнозинство…
О, каква интересна чаша. От порцелан ли е, или поне от специална глина?
Не бе… това е обикновена мъжка чаша от офиса ни — от прозрачно стъкло е, ама вече толкова е „работила“, че се виждат само петна от кафе и надежди.
Обаждате ли се на полицията?
Да?
Тук ме държат насила!
Къде сте?
На работа.
Обвинен сте в обида на личността. Твърдите, че шефът ви е “ученик без домашно”!
Извинете, а кой точно да се жалва — шефът или “ученикът”?
Обвиняеми! Защо днес се опитахте да нахлуете в съдебната зала с кутия с пирони и чук?
Сутринта ми звънна адвокатът и каза, че днес ще ми се наложи сам да “ковa” защитата!
Обвиняеми, защо сте влезли три пъти с взлом в един и същ магазин?
Първия път откраднах часовник за жена ми. Втория път го върнах, защото беше на погрешния човек. Третия път пак го взех — този път, за да ѝ кажа, че вече е върнал предишния.
Обвиняеми, какво имате да кажете в своя защита?
Само едно, господин съдия… Бяха ми поверени милиони — и аз присвоих само сто и седемдесет хиляди. С други думи: работих в рамките на бюджета!
Обещахте ми увеличение на заплатата, ако съм доволен от работата ви…
Да.
Е, как да съм доволен, след като пак ми идвате с молба за още пари?
Обичам да вали без предупреждение.
Ти да не си меланхолик?
Не — работя в магазин за галоши.
Обичам снега.
Ти да не си депресар?
Не, шивач на зимни якета съм.
Обичам хората, които спорят със смисъл! — каза Ученият.
А аз — вярата, без въпроси! — възрази Попът.
А аз — резултатите в края на месеца! — намеси се Банкера.
А аз пък — тези, които не се мотат много: който мисли, го поправяме… — усмихна се Палачът.
Обичате ли пържола?
Като професионалист ще ви кажа, че съм направо очарован!
А, значи сте готвач?
Не… обувкар съм…