Фризьорът казва на клиента:

Фризьорът казва на клиента:

Футболен съдия, разказва на жена си:

Жена му:

Хайде да влезем на бас, че никой няма да се подлъже и да отиде на работа един час по-рано в Понеделник…

Хайде, колеги, които го разгонват и го „айляк“ по морето… давайте се прибирайте най-накрая в офиса — че няма с кого да се карам!

Хакери против директор на столова
Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и се възмущава, че солниците са отворени „за удобство“ — всеки може да ги развие, разклати и вътре да сипе каквото си поиска.
Прибира се и пише ядосано до директора:
„Аз, meG@Duc|, открих уязвимост в солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сложи в тях каквото намери. Вземете мерки спешно!“
Ден 2-ри
Директорът, между фактури и търговски договори, прочита писмото и само:
„На кой идиот му идва на ум, че солницата не е буркан за експерименти?“
Ден 5-ти
Хакерът идва с „изобретателски дух“ и започва да „подобрява“ всички солници. Следва хаос: 200 души вдигат температура, 3 дни столовата е затворена, а директорът три месеца се обяснява в районното.
Хакерът изпраща последващо писмо:
„Видяхте ли?!!
Ден 97-ми
Директорът сменя солниците със специални капачки със заключващ код. Посетителите стоят пред масите и гледат като на музейна експонат — солта е там, но „няма как“.
Ден 98-ми
Хакерът забелязва, че капачките не са „против“ нищо, а „само против логиката“: клапичките пропускат през обратния поток.
Той пише ново писмо на директора и „пипва“ солниците.
Този път не само сол тръгва по масите. 180 човека прескачат следобедните си планове и отиват за преглед.
Накрая: SMS до директора „Как е?“
Директорът пак мотае делото — този път хакерът получава условна присъда заради „недоказан мотив“, а директорът за дълго време избягва думата „сол“ в официална кореспонденция.
Ден 190-ти
Инженерите правят нови солници: едностранна клапа, метален корпус, всичко „максимум безопасно“.
А сервитьорките — старият начин: „Сол по заявка, господине.“
Като нещо се развали — те пак са виновни, но солта няма вина.
Ден 191-ви
Хакерът краде една солница от стола — уж случайно — и вкъщи я „разучава“.
Пише гневно писмо на новия директор:
„Аз, meG@Duc|, задигнах 1 солница и намирам факта за възмутителен. Всеки може да я задигне от Вашата столова!“
Директорът чете, преглъща и… удря една водка, защото най-накрая някой е атакувал директно логистиката.
Ден 193-ти
Хакерът се връща в столовата: солниците са вързани с вериги.
На сбирката на хакерите той се хвали:
„Е, веригите са добре — но не са брони!“
И получава награда за „защита интересите на обществото и потребителите“.
Ден 194-ти
В рамките на „операция от световна величина“ всички се промъкват, източват солта и я прибират в джобове и торбички — все заради обществото, нали.
meG@Duc| пише на директора:
„В тази столова няма никаква грижа към потребителя — всеки може да лиши честния човек от сол за миг. Спешно са нужни дозатори, работещи само след логване с парола!“
Ден 196-ти
Разработват дозатори. Солниците вече искат парола. Сервитьорките пак раздават сол… но с вид „ние сме просто оператори“.
Директорът си взима отпуск и заминава на Сейшелите, където яде само в стаята и няма достъп до нищо, което може да се „настрои“.
Ден 200-ти
Посетителите разбират, че за да си сипят малко сол, трябва да викнат сервитьорка, да покажат лична карта, да вземат 8-символен код и да „активират“ солницата.
И понеже човек може да си мисли, че черен пиперът е „в същата ситуация“, процедурата е същата — само че с друг код.
Директорът дори не подозира, че следващата уязвимост вече е съвсем близо:
че някой ще реши да „хакне“ не солницата… а човека, който трябва да си върви за кодове.

Харалампи завърши с отличие МГ и отиде на интервю за работа. Още щом влезе във фоайето, изчисли набързо обиколката на вратата на охранителя в сантиметри, умножи я по височината на тавана в метри и прибави дължината на краката на секретарката в метри — и веднага му стана ясно, че фирмата е повече от сериозна.

Хванал инспекторът бракониер жаби да лови:

Бракониерът пуска жабите във водата, двамата стоят и гледат. След малко инспекторът се обажда:

Хванал съм офисен „бъг“!
До обед съм супер активен и вечно работя, след обед започва да лагва — гладен съм, сънят ме удря и имам чувството, че заплатата ми се буферира… никога не стига!

Хванах си гадже. Сериозна работа. Ще ме запознава с баща си, но ме предупреди:

Аз си велѝ:

Ама като дойде моментът и в коридора баща ѝ се провикна:

И направо ми донесе — в зъбите си чехли, при това изцяло с котешки тичане, притичване, припълзявания… Тогава ми стана ясно, че работата не е за подценяване.

Хеликоптер прелита над планината. Навигаторът вика в пилотската кабина:

Командирът не обръща внимание. Навигаторът пак:

Командирът пак мълчи и пак не завива. След третия път командирът избухва:

Настъпва тишина. Тогава навигаторът спокойно:

Командирът веднага:

Тишина пак. Навигаторът:

Хигиенистката в офиса:

Химик се похвали пред приятели:

Химик се хвали пред приятели:

Химикалките с четири цвята направо убиваха интелекта и приспиваха разума, щото все те теглеше да опиташ да извадиш два цвята наведнъж…

Хипнотизатор прави шоу с голяма публика:

Един се спъва:

И изведнъж става ужасно страшно…

Хирург в операционната:

След минута:

Хирурзите носят гумени ръкавици, за да не оставят отпечатъци… и после пациентът да не може да познае на коя страна му е оперирано.

Хитрият бизнесмен Елена София Джак веднъж казал на сина си:

Отишъл бизнесменът при Бил Гейтс и му казал:

Отишъл бизнесменът при президента на Световната банка:

Хитрият шофьор на маршрутка Иванов — докато обяснява на пътниците, че има „добри новини“, демонтира две седалки и вместо да ги сложи някъде, ги преброи като излишна бройка… и на тяхно място закачи още пет допълнителни места в салона.