Само че вие вземате по сто и трийсет и пет лева заплата!
Нима това е добре?
Професии
Стоянка Мутафова на юбилея си си вади тефтерчето и вика:
Едно време играехме „глупави“ пиеси… и тогава публиката като че ли наистина ни разбираше. Даваха ни титли, даваха ни уважение, а приходите ни бяха там — най-добрите в държавата.
А сега младите колеги уж играят още по-големи глупости… само дето никой не им дава титли, нито им плащат като хората. Заплатите им — средни, а глупостите им — рекордни!
Професии
Стоянка на таксита в крайния квартал. Един бабичка с две найлонови торбички се качва в таксито и казва:
Момче, закарай ме до Централния магазин за прах за пране.
Таксиджията я откарва. Бабата изважда шепа дребни — само двайсет стотинки и ги подава.
Ама това ли е, бабе? Защо са ти двайсет стотинки? — пита шофьорът.
Толкова имам, момче. Ако имах четиридесет… щях да си дойда пеша — да не си губя парите за такси…
Професии
Стоят три стюардеси край пътя към летището. Чакат автобуса. От минаващ джип шофьорът им подвиква:
Момичета, да не би вече да са започнали да ви качват с хеликоптери… и да ви раздават напитки на ръка?!
Професии
Странен навик забелязах в себе си, откакто започнах работа като таксиметров шофьор. Като вляза в асансьора и видя някой да натиска бутона, аз автоматично му обяснявам: „Спокойно, аз ще ви закарам… само че ще е по маршрут, а маршрутът струва.“
Професии
Странни са ми все пак някои феминистки: вместо два пъти на ден да измият съдовете за мъжа си, те предпочитат да вдигнат цял ден шум за “равенство”… и после да кажат, че мъжът е длъжен да го прави, щом е равноправие.
Професии
Стратегическа супер-успешна хистерия: да го накараш шефа да мисли, че спиш с жена му, за да не си помисли, че всъщност спиш със секретарката му… и в същото време да изглеждаш напълно невинен, защото „щом е за жена му, значи е сериозно“.
Професии
Стратегически трик — убеди шефа, че си женен за жена му, за да няма време да се сети, че всъщност спиш със секретарката му.
Професии
Страх ме е да заспя. Ако заспя, сутринта ще ме събудят — и пак трябва да ходя на работа.
Професии
Страх ме е да заспя. Ако се наспя, значи сутринта пак трябва да ставам… и пак да ходя на работа.
Професии
Страх ме е да заспя… Щом заспя, значи вече трябва да ставам и да ходя на работа!
Професии
Страх ме е да отида на интервю — ами ако ме харесат и ме назначат?! Тогава ще трябва да работя…
Професии
Страх ме е да ходя на интервю. Ами ако ме наемат? Тогава ще трябва да работя.
Професии
Страшна работа е генетиката. В цялата държава няма нито един депутатски син да работи като заварчик.
Професии
Страшно ми става приятно, когато шефът ме хване, че изобщо работя.
Професии
Строител приема обект от подизпълнителя. Онзи го води до една шахта — три метра в диаметър, петдесет метра дълбока. На дъното гори ярко, като за концерт — прожектор, светят си лампите… Строителят втрещен:
Какво е това бе, какво правим тук?!
Подизпълнителят спокойно:
Ами по чертеж е, майсторе… всичко сме го изпълнили точно!
Строителят взима чертежа, завърта го и крещи:
Тъпако! Това е ФИЛТЪР… ФИИИЛТЪР!
Професии
Строителен бригадир вика на работник на скелето, който е шест етажа над него:
Пешо, уволнявам те!
Какво? Не те чувам!
Казвам ти: уволняваш се!
Неее, говори по-силно!
Уволняваш се!
Абе какво?!
Хайде стига, ще уволня Кънчо!
Професии
Строителен обект. Главният инженер влиза, оглежда се и вижда шахта: три метра в диаметър, петдесет метра дълбока… а на дъното — запален прожектор.
Какъв е този номер?! Какво е това чудо?!
По проект е, така са го сметнали.
Инженерът грабва чертежите, обръща ги на 180 градуса и отсича:
Това не е шахта, бе! Това е фар! ФАР!!!
Професии
Строителен обект. Идва главният инженер и гледа — шахта, пет метра широка, трийсет метра дълбока. На дъното свети огромен запален прожектор.
Какво, по дяволите, е това?!
По проект е така, господине.
Инженерът взема чертежите, обръща ги с главата надолу и избухва: