Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Професии
Старият ковач наставлявал чирака си:
Слушай добре! Сега ще издърпам с клещите нагорещената подкова от огъня, ще я сложа на наковалнята, и само като кимнеш с глава, удряш я с чука колкото можеш!
На другия ден чиракът вече бил майстор.
Професии
Старшина минава медицинска комисия. При очния:
Закрийте лявото око. Каква е буквата?
Старшината мълчи.
Закрийте дясното око. Каква е буквата?
Старшината пак мълчи.
Нищо ли не виждате?
Виждам си отлично… само че забравих как се казват буквите.
Професии
Старшина пита новобранец:
Какъв си бил в цивилния живот?
Счетоводител.
Добре, значи ти ще будиш ротата сутрин.
Защо?
Защото всеки сутрин първо ми гледат бележките… и после ме мразят.
Професии
Старшина пита новобранец:
Какъв си бил в цивилния живот?
Счетоводител.
Добре, значи ти ще проверяваш кой как си носи екипировката.
Защо?
Ами свикнал си да намираш дребни грешки… и пак да караш всички да искат нови неща.
Професии
Старшина пред ротата:
Ако не си носите каските, ще си докарате мозъчно разклащане. Мозъчното разклащане е страшна работа — от него или лягаш в болница, или после не можеш да връзваш и връзките. Аз с брат ми като малки го преболедувахме: той си остана с главата на място — и умря… А на мен ми провървя — оживях, но вече всичко ми пада от ръцете.
Професии
Старшината строява новобранците:
Рота, преброй се!
Един бивш счетоводител се обажда:
Господин старшина, в коя система да броим? По активи, по пасиви…
В десетична, бе! Да не си в канцелария!
Добре… записвам: нулеви активи, нулеви пасиви.
Професии
Стенограма от днешното фирмено заседание.
„Първи думата взе г-н Петров:
Уважаеми колеги, нека работим и в съботите, за да компенсираме загубите от инфлацията!
След него се изказа г-н Иванов:
Колеги, нека работим и в съботите, и в неделите, за да наваксаме щетите от рецесията и все пак да изкараме някаква печалба!
Тогава станах аз и казах:
Господа, предлагам да работим денонощно и ежеседмично, за да стане раждаемостта нулева и да не се появяват повече такива Ивановци и Петровци.
След това настъпи буря от овации и заседанието бе закрито!“
Професии
Степени на кризата през очите на шефа на хартиено-целулозния завод:
Първа: Намалява производството на хартия за рекламни брошури — никой няма нужда от “ще дойдеш при нас”, като няма пари.
Втора: Печaтницата поръчва… сметки — от всички ъгли почват да искат документи “спешно да се подпише”.
Трета: Рязко спада търсенето на тоалетна хартия… защото хората не преживяват кризата — преживяват “икономиите”.
Професии
Стивън Кинг позеленял от завист, когато видял икономическите прогнози на МВФ — при него поне призраците идват вечер, а при тях идват сутринта и подписват с “вероятно ще се влоши”.
Професии
Стивън Спилбърг повикал Том Круз, Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер.
Пичове, почвам филм за велики европейски композитори. Кажете ми кой кого ще играе.
Том Круз казал:
Аз ще съм Моцарт. Млад е, талантлив е — направо като мен, и ще пасна идеално на ролята.
Добре — отвърнал Спилбърг.
А ти, Слай, коя ще играеш?
Силвестър Сталоун:
Аз ще съм Бетовен. Не знам точно защо, но тоя глухар много ми е легнал на сърцето.
Окей, ти си Бетовен. А ти, Арни — коя роля искаш? — попитал Спилбърг.
Арнолд Шварценегер:
I’ll be Bach....
Професии
Стига вече работих днес! Утре ставам по-рано, обядвам и ще довърша.
Професии
Стига си стоял без работа! Ходи да се разположиш… лежи си!
Професии
Стига съм работил за днес. Утре ще ставам по-рано, ще обядвам, и чак тогава ще доработя…
Професии
Стигам до извода, че заплатата е направо „лекарство“ — ама много опасно. Преценете сами:
В деня на получаването изведнъж ти става светло: вдига ти се настроението, намираш поводи за смях и дори искаш да “оправиш живота” (все едно си пил енергийна доза).
Веднъж се свикне ли, после вече не става — без заплата започва да ти се струва, че нещо липсва (класика: пристрастяване).
Ако дълго я няма, настъпва тежка тъмнина: всичко е сиво, хората ти се виждат подозрителни, а ти си на принципа „тоя свят явно няма смисъл“.
А ако заплатата по някаква грешка стане по-голяма… е, тогава еуфорията е нечовешка (и не е преувеличение — почваш да се смееш на касовия апарат, все едно ще ти стане приятел).
При редовно “взимане” идва момент, в който вече не ти стига и започваш да искаш “повече доза” — щото старата заплата, брат, бързо свършва… и те оставя гладен за следващата.
Професии
Стилно облечен мъж дълго разглежда в магазин дамски парфюм от реномирана марка. Върти го в ръцете си, чете етикета, обръща го тук-там и видимо се чуди какво точно да направи. Накрая към него се приближава усмихната консултантка и го пита:
С нещо да помогна, господине?
Ами как да ви кажа, госпожице… Искам да го взема, но надписът „Made in Velikobritania“ ме притеснява…
Защо толкова?
Защото жена ми обожава марката… а аз се страхувам, че ако пише „Великобритания“, ще ми излезе сметката и за развод…
Професии
Стои катаджия, минава по пътя един Голф. Изведнъж катаджията рязко маха с палката, надува свирката и си вади пистолета.
Шофьорът набива яко спирачки, колата едва не се обръща, излиза треперещ и вика:
Какво става?
Нищо, - казва замислено катаджията и гледа колата.
Ама защо ме спираш така?
Спирам те, за да видя… Аз мисля да си купя Голф, но някои казват, че заводският фабричен „късмет“ бил само слабо гарантиран.
Професии
Стои просак на улицата и пее тихо:
Дайте един лев, Господ да ви пази!
Минава покрай него бизнесмен. Просакът пак:
Дайте, де, малко—вече съм на нерви…
Бизнесменът:
Аз не вярвам в “Господ да пази”.
(поглежда го още веднъж)
И като ви гледам… май и при вас не работи.
Професии
Стои тираджия на паркинга. Сварил си е таратор, седи в кабината и си го яде. Минава едно коте:
Здрасти, колега!
Абе, къв колега съм ти аз?! Ти си коте, аз съм шофьор… човек!
Ти кажи – живееш в кабина, ядеш от пластмасова кутийка, мъркаш си на волана и всеки ден те намира стопанинът. Така сме и ние!
Професии
Стоковите анализатори твърдят, че цените на петрола скоро ще тръгнат надолу. А нашенецът вика: „Чудесно… само че да не пада много, че после пак ще се наложи да го вдигнат — нали иначе как ще стане по-скъпо?“
Професии
Стоманолеярят бай Иван цял живот и до ден-днешен не може да схване какво му е толкова хубавото човек да стои пред камината...