Вицове за Професии

Професии

Срещнали се двама директори — българин и японец. Разговорили се и след малко българинът попитал японецът:

Абе Тошимура, колко души работят във вашата фирма?

Осем — отвърнал японецът. — А във вашата?

При нас — девет.

Свалили се по стаите и си легнали да спят. Обаче Иванов цяла нощ не може да заспи — върти се, мърмори си:

Защо излъгах Тошимура… Как ще му обясня, че при нас са деветстотин души, и то само администрация?!

А в съседната стая Тошимура също не спи, върти се и си говори:

Ех, абе… какво ли толкова прави при тях деветият човек?

Професии

Срещу кмета са повдигнати обвинения, че не си върши работата: не е чистил снега, не се е справил с бездомните кучета и има и проблеми с детските ясли.
Адвокатът става и казва:

Уважаеми съдии, нека погледнете като доказателство „поезията“ на Христо Ботев — римите му действат като свидетелски показания. С тях поетът ни „доказва“, че същите тези грижи в столичната община ги е имало още от 1873-та: „Зимата пее своята зла песен...“, „Псета и вълци, вият в полята...“, „Жените плачат, пищят децата...“

Професии

Ставам сутринта и гледам — обрали са ме!!! Някой ми е отмъкнал желанието за работа…

Професии

Ставаш сутрин в 6:00. Още щом си станал, идват да те сломят и да те изкривят от работа.
Шефът ти вика:

Добро утро!

Айде, няма нужда.

Професии

Стажант пита професора:

Професоре, как успявате така бързо и точно да познаете в кое отделение е всеки пациент?

Много лесно, колега. Пускам първо младия санитар с къса престилка и широка усмивка — да раздвижи коридора. Който кимне и каже „само за снимка“ — значи е за изследвания. А който се стресне, започне да бяга и вика „не ме пипайте!“ — е за спешното.

Професии

Стажант по хирургия влиза в операционната зала да асистира.
Професорът му подава електрическа бормашина и казва:

Колега, пробий дясната стена.

Стажантът веднага започва. Професорът погледнал и отсече:

Колега, казах „дясната“… не „дясната ръка“.

Стажантът пребледнял, но пак се поправя: пробива.
Когато свършил, професорът въздъхнал и казал:

Е, добре… ама не „стена“, а „челото“!

Професии

Стажант-строител се пробва да забие гвоздей, но го набива с главата напред — към срещната страна. Минава бригадирът и пита:

Как си, момче?

Не мога да забия гвоздея…

Ей, младите много сте се объркали! Нали виждаш ли, че си взел пирон за отсрещната стена!

Професии

Стана ми неприятно да гледам как някакъв мъж беснее, псува и заплашва младо момиче насред улицата… докато не си дадох сметка, че всъщност съм в офис на А1.

Професии

Стана ясно, че ще е труден клиент, след като попита:

Моля, тук попълнете с латински букви…

Добре, а може ли и с кирилица… стига да е прието в системата?

Професии

Станка му наложила на мъжа си тримесечен мораториум да пие. А бедното им кученце пък останало на двора без никой да му се разправя.

Професии

Стар аптекар към млад стажант:

От това шишенце се налива тогава, когато рецептата изобщо не може да се прочете!

Професии

Стар банкер решил най-сетне да си вземе заслужената почивка и да предаде банката на сина. Извикал го в кабинета си и рекъл:

Днес, сине, ще те науча как се отпускат кредити…

Влиза първият клиент — с папка документи дебела като Библията. Всичко — справки, удостоверения, гаранции. Показатели, планове, „няма да има проблем“, „всичко е наред“.
Банкерът го изслушал до средата и го прекъснал:

Извинете… кажете ми само нещо — колко често се къпете?

Клиентът се стъписал:

Ами… веднъж седмично.

Чудесно — усмихнал се старият. — Заповядайте, разглеждаме документите и… другата седмица ще ви върнем отговор. Довиждане.

После се навел към сина и промълвил:

Този кредит няма да го видиш.

Влиза втори клиент — същата история. Самоуверен, документално изряден, кредитната му история „като учебник“.
Бащата пак:

Колко често се къпете?

Три пъти седмично.

Перфектно. Разглеждаме и ще се чуем до седмица.

Към сина:

На този… може би.

Влиза трети — без документи, без излишни приказки. Само:

Трябват ми пари… за нещо. Веднага. Без въпроси.

Старият банкер го изгледал спокойно:

Колко често се къпете?

Два пъти на ден. Сутрин и вечер.

Чудесно! Утре сутринта донесете документите, и ще подпишем кредита.

Синът гледа като гръмнат:

Но, татко… този е най-неразумният, няма никакви документи! Защо му даваме кредит?

Бащата се усмихнал мъдро:

Запомни, сине: когато човек иска кредит, всички са „чисти“ и безупречни. Но когато дойде време да не плаща вноските… тогава вече не ти трябват обещания — трябват ти последствия. А последствията са… да може да се изкъпеш, преди да почнеш да му „возиш“ кредита.

Професии

Стар грузинец, бивш музикант-флейтист, се оплаква от живота си:

Ех, помня как свирихме за африкански крал. Толкова му хареса, че нареди да ни натъпчат инструментите със злато. Големият тъпан взе 2000 монети, виолончелото — 1000, а моята проклета флейта — нито една!

Ех, помня как свирихме и за немски крал. Пак му хареса и нареди да ни пълнят с марки. Големият тъпан събра 3000 марки, виолончелото — 2000, а моята проклета флейта — никакви марки не стигнаха!

Ех, помня как свирихме за руския цар. На него никак не му хареса — и нареди да си вкараме инструментите… където трябва. Големият тъпан — не мина. Виолончелото — също не. А моята проклета флейта… влезе цялата — чак до последния си бемол!

Професии

Стар и опитен ВиК монтьор, заедно с младия му колега—новобранец—отиват по сигнал да оправят запушена канализация в жилищен блок. Старият скача без страх, целият в лайна, и започва да рови и оправя аварията. След малко се обръща към младия, който го гледа смаяно, и казва:

Е, а бе момче… не е като да търсиш решение в интернет, нали?!

Професии

Стар ловджия обучава новак:

Вдигаш пушката, стреляш по мечката и веднага хукваш да се качиш на дървото, после си намазваш тялото с прясна… л*йна.

Добре де, но откъде да взема прясна л*йна на дървото?

Е, ще намериш, ще намериш…

Професии

Стар професор чете лекция в икономическия университет:

Помните ли Робин Худ? Взимаше от богатите, даваше на бедните. Само че с времето бандата му поотрасна… и бедните почнаха да се надяват, че Робин Худ ще продължи все така щедро. Самият Робин Худ обаче привикна към удобствата — скъпи дрехи, блестящи пръстени, чаши с отлежало вино. И тъй като вече не му стигаха парите, започна да взима „за каузата“ не само от богатите, а и от тези, които едва свързват двата края.

В началото ги „облагодетелстваха“ с това, което те сами им даваха… а после даже им взеха и това, което си бяха заработили със собствения труд.
Ах, за какво говорех…? Да, ето как, при големи несгоди, се ражда и най-стабилният икономически отдел — данъчната служба.

Професии

Стар счетоводител прави предложение на млада актриса.
Тя му казва:

Имам няколко условия.

Каквото кажеш, скъпи, ще го уредя.

Първо: вие, счетоводителите, винаги намирате „грешка“, не искам да ме направите вдовица по сметка.

Няма проблем — ще се застраховам за 30 милиона.

Чудесно. А къде ще живеем?

Апартамент в центъра, двуетажен в Драгалевци и къща на море… където кажеш.

Добре. И третото — най-важното: искам да правим любов всеки ден.

Никакъв проблем… само че ще те запиша на „фактуриран“ режим — всеки ден, стига да ми остане касов лимит.

Лимит имаш ли?

Имам… по сметката до четвъртък.

Професии

Стар хирург мъмри млад:

Не стискай толкова скалпела, бе… ще одраскаш масата!

Професии

Стар, опитен търговец учи младеж как се работи на щанда:

Идва ти клиент и пита за прахочистител за под. Ти му дава прахочистител и… “АЛФА БЛЯСЪК” — препарат за стъкла. Той ще те пита “за какво ми е това?”, ще каже “не го искам”, а ти му казваш: “Ще изтъркате пода, а прозорците — тях мързела ли ще ги чисти?” И го взима.

Идва втори клиент и пита за “АЛФА БЛЯСЪК”. Ти му дава “АЛФА БЛЯСЪК” и прахочистител. Той пита: “защо ми е прахочистител?”, отговаряш: “Ще лъснете стъклата, а подът мръсен ли да си остане?” И пак купува.

Ето така се върти оборотът и се увеличава надницата. Разбра ли?

Разбрах!

На следващия ден младежът стои на щанда. Приближава се една девойка и вика:

Извинете… имате ли да ми дадете “Тампакс”, моля?

Младежът й дава “Тампакс”, “АЛФА БЛЯСЪК” и прахочистител.
Девойката:

Това за какво ми е?! Не го искам!

Младежът:

Няма да ви трябва… просто така и така няма да си “цапате” живота — поне вкъщи да е чисто!

Професии

Старият вампир завежда малкото вампирче на първото му среднощно пиршество. Ловуват жертва, малкото забива зъби и започва да смуче кръв. След малко се спира и пита баща си:

Тате, до последната капка кръв ли?

Не, сине — ние сме вампири, не сме банкери.