Разпоредителка в театъра казва на закъснял зрител:

Зрителят:

Разправят двама от държавната администрация:

Разправят си колежки:

Третата въздъхва:

Разправят си фотографи:

Разправят ти: „Хайде, идвай там!“ — и ти не отиваш. После пак: „Ела, бе!“ — и пак не отиваш. Накрая спират да те викат… Само че веднъж така си изгубих и работата.

Разправят, че в София се появили нови честни катаджии — по принцип изобщо не взимали глоби!
Само че всеки път, като минеш, ти казват: „Заповядай — чест и пари не взимаме, ама благодарност задължително!“

Разправят, че в София се появили нови “честни” катаджии — не че не взимали рушвет… Просто много внимавали да не го приемат като пари, а като “услуга”. Така и накрая никой не казвал, че са взели заплата — защото си я “получавали” в благодарности.

Разсеяният абстракционист-художник така и не разбра коя част е платното, и коя — листът, на който всъщност си избърсва четките…

Разследват някакъв престъпник:

Разтревожен човек влиза при шефа си:

Разхождайки малкото си кученце, Денди минавал покрай една бригада. Работниците отгоре решили да се закачат и се провикнали:

Денди ги погледнал и спокойно отвърнал:

Разхождайки се по улицата, ми се иска да кажа като на малко дете:
„Тук чичковците са правили пътищата… ама са ги правили на трохи!“

Разхождам се по плажа в Пунта Кана… но ще спра да гледам в Google Earth, че ще ми се налага да ходя на работа.

Разхождаше се Минка по пътя и си намери работа — при всяка крачка си мислеше, че е “стъпка напред”, ама като разбра заплатата, се оказа, че пак е само “разходка с предизвестие”.

Разярен клиент в ресторант вдига шум:

Райът и адът били в съседство и разделени с една висока ограда. Само че с времето оградата се поразтърсила — появили се дупки, та отгоре започнало да се чувa как в ада “пускат музика”, а долу вечното блаженство почнало да мирише на изгоряло.
Хората в рая взели да се оплакват: „Съседите ни пречат! Уж Бог ни пази, ама едни дупки в оградата и вече всичко ни е шумно и нагарчено!“
Работата стигнала до съд. И кой мислите, че спечелил делото?
Правилно — адските, щото там адвокатите са най-практичните: каквото и да стане, винаги успяват да “хвърлят вината” през оградата!

Рамбо пак тръгна — този път и из нашите кина. Оказва се, че един човек със “спасителна мисия” може и да пробие стените… ама не и цените.

Ранен следобед, от радиото се носи нежна музика. По едно време песента заглъхва и се чува как водещият шепне:

После водещият с нормален глас:

Рано сутринта на първи януари катаджии спират кола, проверяват документи… после:

Рано сутринта, точно преди Бъдни вечер, звънва телефонът в магазина за алкохол. Обажда се човекът:

На другата сутрин пак звъни:

Още на следващата сутрин телефонът пак звънва: