Професии
Разговор между две бълхи. Едната — дебела, здрава и с кожа като броня, другата — слаба, трепереща и все едно ще се разпадне.
Дебелата пита слабата:
Не питай… Ама аз живея в мустаците на един музикант. Само бръмчи, духа, разклаща се… постоянни вибрации и вятър — и всичко ми идва на акъла. Пък и няма нищо за хапване — само въздух.
Е, направи като мен. Аз живея между пръстите на една цигуларка. Тихо е, топло, влажно… има си и вкус от резените, от смолата, от всичко! Няма стрес.
След седмица пак се виждат. Пак дебелата пита слабата:
Остави… Послушах те. Наместих се между пръстите, ама тъкмо отидох и реших да си поспя, че бях паднала. Заспах.
Ами как “и”… Сутринта пак се намерих в мустаците на музиканта… само че този път — вече не в неговите, а в *нашите*, защото цигуларката изсвири такава галопираща штука, че ме издуха чак там!