Професорка в медицинския институт на лекции:

Професорът трескаво си сглобява научния доклад у дома.
По едно време жена му го гледа и пита:

Профсъюзно събрание. Председателят:

Един човек вдига… и веднага я сваля.

Прочетох Карнеги и реших, че следващият ми ден ще започне с усмивки. До обяд се усмихвах на всички — ръководено, но наистина искрено.
По обяд мина шефът край бюрото ми, огледа ме и каза:

Прочетох една книга на Карнеги и реших: ще живея тук и сега. Само че в офиса ми казаха, че заплатата е “тука и сега” — стига да чакам две седмици.

Прочетох обява за кастинг за главна роля и реших да се обадя:

Прочетох си автобиографията и се разплаках — как може такъв красив човек да го карат да си търси работа?!

Прочетох си книжка. Своя. Трудова. Какъв сюжет, каква съдба! Плаках…

Прочетох трудова книжка — своя. Каква история, каква съдба! Разплаках се.

Прочул се Кьоравият Шмекер през девет планини, че може да изяде цяла фурна с кюфтета, да изпие цял казан боб и да изкара цял квартал на крака само с едно „Наздраве!“. Прочул се през девет села, ама в десетото рекли: „Айде бе, късметлия—ще го видим!“.
Събрали се селяните, направили „репетиция“ — печка пълна с кюфтета, казан боб като за сватба и голямо буре вино, та да не се чудят после откъде е. Намерили и маса, и чаши, и място за наблюдатели, и зачакали.
По уречено време дошъл Кьоравият Шмекер, седнал на масата, погледнал смело към чиниите… и почнал. Ял като за последно, отпивал като за първо, после даже изтърсил една-две наздравици, че хората направо се надигнали от мястата. Изял всичко, изпил всичко и накрая се обърнал:

Селяните останали с отворени уста. И почнали да го разпитват:

А той се усмихнал и рекъл:

Прочута стриптизьорка се жалва на приятелката си:

Психиатрията е единственият бизнес, в който колкото повече спориш с лекаря, толкова по-правено доказваш, че си клиентът… не е за психиатър.

Психиатър в лудницата решил да си провери „качеството“ на работата. Събрал трима пациенти и попитал първия:

Психиатър встъпва на работа в лудница. Още на първия ден почти всички пациенти се разбягват един след друг и накрая докторът едва успява да си тръгне — изтощен, нервен, с рязко заклатени ключове в ръка.
Тъкмо да отключи, вратата се процепва и в стаята пълзи мъж на четири крака. Спира в ъгъла и замръзва.

Мъжът само поклаща глава.

Психиатър е събуден в четири през нощта от телефонно обаждане.

Психиатър към пациент:

Психиатър към пациент:

Психиатър към пациента:

Психиатър към сестрата:

Психиатър пита кандидата за депутат: