Потъва кораб. Капитанът нарежда всички пътници да се качат в спасителните лодки, но хората се страхуват дори да се прехвърлят—все ги е страх да скочат. Тогава капитанът тръгва един по един при всеки и намира по нещо, за да ги накара бързо да се прехвърлят.
Накрая се качват капитанът и помощник-капитанът—последни, в последната лодка. Помощникът пита:

Капитанът отвръща:

Потъва кораб. Капитанът нарежда на всички пътници да се качат на спасителните лодки, но всички отказват — страх ги е да се прехвърлят.
Капитанът започва да обикаля един по един: на някого разказва нещо, на друг го убеждава, на трети го успокоява — и хората един след друг се прекопчват и скачат в лодките.
Най-накрая остават последни капитанът и помощник-капитанът на палубата. Помощникът пита:

Капитанът се усмихва:

Потъва кораб. Паникьосан пътник кресва към капитана:

Капитанът:

Пътникът:

Почти всички книги за самоусъвършенстване се въртят около една и съща идея: някой гуру от Бевърли Хилс обяснява на хората от Меден Рудник да напуснат зоната си на комфорт.

Почти всяка вечер, щом са заедно, някой шепне на Банката:

След малко пак:

Пощальонът се мята из лодката, спира насред реката, слиза на брега и с намръщено лице подава писмото на пазача на моста. Пазачът го поема и отсича:

Пощальонът спира да гребе, слиза от лодката и с намусена физиономия връчва на пазача на фара писмо. Пазачът го взима, поглежда го и казва:

Пощальонът спира да гребе, слиза от лодката и с недоволна физиономия връчва на пазача на кея писмо. Пазачът го поема, отваря го, чете и въздиша:

Пощальонът стои пред порта на една къща и видимо се колебае да влезе, защото дворът е пълен с огромен алабай.

Появявам се на интервю и HR ме пита:

„Стреляте ли, ще уцелите само един — ако гръмнете някого, останалите ще останат живи.“
Тежък избор… Кого ще простреляте?

Появяват се две момичета на конкурс за съдии. Комисията е от пет души — четири възрастни жени и един млад мъж-председател. Първата кандидатка е дребна, пълна, с грозничко излъчване и с дебели очила. Каквото я питат — всичко знае, всичко обяснява правилно, сякаш е жив учебник.
Втората е висока, дългокрака, усмихната и адски красива блондинка. Питат я нещо — нищо. Никакви факти, никакви закони, само “Ама какво беше това?”.
Събират се да решат коя да вземат:

Правете само това, което ви е приятно, и никога няма да имате нито един работен ден!

Правила за работа в Офиса (в сила от днес):
1. Работата е удоволствие. Който се напряга и се изпотява, да не се появява утре — шегуваме се, но в документите не е.
2. Започването на деня е по усмотрение на човека, но не по-рано от 11:00. Преди това се минава задължително през масата с кроасани, сладки и кафе — за загрявка.
3. Минималната заплата по договор е 1200 лева, а отгоре: безплатна храна, бира и цигари. (Пушат се цигарите, бирата се “подарява” на чашата.)
4. Всеки идва с марков костюм — фирмата го осигурява, за да не се стига до разногласия кой как се “съпоставя” с офиса.
5. След като някой стане на 6 седмици при нас, получава служебен автомобил. За да не ходи пеша — нито му се ходи, нито на нас ни се гледа.
6. Разрешени са тананикане и подсвиркване по време на работа. Ако някой пусне “Chart Hit”, останалите имат право да се поклащат в ритъм. Ако обаче само вие не знаете текста — значи вероятно не е нашата песен.
7. Обедната почивка е от 12:30 до 16:00. Осигуряват се храна, напитки и стаи за почивка след това — но все пак: “почивка”, не “изчезване”.
8. Не будим хората, които са решили да си работят по съня. Това е офис терапия.
9. Кафето е между 16:00 и 17:00, а музикалното оформление — по график, утвърден от шефа лично. Ако тонът е “твърде личен”, това е неговата настройка.
10. В 17:00 приключва работният ден. При напускане шефът се ръкува с всеки поотделно и казва: “Благодаря.” — че е дошъл, че е останал и че си тръгва.
11. Ако служител желае брак, фирмата поема разходите. Сватбата е в дома на шефа, а ние спираме работа за 8 дни. После се връщаме — с подаръци и с нови разяснения.
12. При спорове между служители не се препоръчва да се мачкат бюрата и столовете. За по-сериозни ситуации домакинът има бухалки, оръжие и вериги. (Те са за “ред”, не за “спорт”.)
13. Нашият девиз е: “Оставяй от днешната работа и за утре!”
Така никой не работи — всички печелят. Утре, разбира се.

Правила за работата:
1. Закон на Слаус:

2. Закон на Франко за офиса:

3. Бюрократичен принцип на Ларсън:

4. Първият капан на гения:

5. Закон на Пъркин:

6. Закон на Рафъл за бизнеса:

7. Закон на Лемпнър за заетостта:

8. Офисна максима:

9. Закон на Ото:

10. Закон на Клайд:

11. Правило на Хари:

Правилата на офис свалката:
Запазете усмивката — работата също,
а отношенията… да са на „колеги“ ниво, не на „допълнителен конфликт“.

Правителствата идват и си заминават—само ние оставаме: продажните журналисти.
Питат ни “Какво стана с истината?”
А ние: “Истината е платена… ама по-късно.”

Правя луди пари от промотиране на домашни прахосмукачки. Номерът е елементарен. Всичко, което правя, е да кажа едно-единствено „Започваме!“. В три през нощта, тихо-спокойно, докато им умиват чая, седейки на ръба на леглото им.

Правят исторически филм. Режисьорът вика на актьорите:

Асистентката шепне на режисьора:

Правят мозъчна операция на чалга певица. Лекарите отварят черепа и изваждат нещо като „проводник“ — вътре имало само една пружинка, опъната до край.
Всички се чудят какво да правят. Най-накрая решават да я отпуснат — режат пружинката… и на певицата мигом й се отпушили свирките: вместо да пее, почнала да говори смислено — чак до последната нота.

Правят мозъчна операция на чалгаджийка. Лекарите отварят черепа и започват да търсят “гениалността”. Оказва се, че вътре има само една надрана жица.
Всички се чудят какво да правят. Най-накрая решават: “Да я оправим!”
Отрязват я — и на чалгаджийката веднага й утихва музиката.