Празник – ден на КАТ.
Катаджия спира кола и пита шофьора:

Превишаване на правомощията:
Това е, когато чиновникът е взел повече, отколкото му се полага, и не е разделил печалбата!

Превишил скоростта нашият герой и веднага му пратили фиш за глоба 50 лв. с клипче от камерата. Той, като истински шегаджия, върнал: „Ето и аз ви прилагам снимка — за 50 лв.“
А те му отговорили с друга снимка… — как си го прибрали с белезници.

Пред вратата на болница стои усмихнат мъж с протегната ръка и табелка на врата: „Помогнете за трансплантация!“
При него минава жена и му се сопва:

Мъжът въздъхва:

Пред заведение стои лъскава спортна кола. Отпред на волана дреме шофьорът. По едно време се задава някакъв човек, почуква по стъклото, и шофьорът отваря прозореца.

Шофьорът кимва, взема плика, отива вътре и го дава на шефа. Той отваря плика, чете и се смръщва:

Шофьорът, който междувременно е видял какво пише, се замисля и изведнъж изтичва навън. След малко се връща целият пребледнял.

Пред нас в стройни редици вървят футболните съдии — стриктно, равномерно и без да гледат много наляво-надясно. Зад тях вървят катаджиите — с онзи поглед „всичко е редно, стига да е по правилник“. След тях са депутати и цяла администрация — размахват папки, обясняват процедури и чак тогава се сещат да питат: „Може ли най-накрая някой да свири за какво е този марш?“

Пред родилния дом… един куп мъже, всеки от които крещял с пълен глас към жена си:

И точно тогава, сред всички тези празнични викове, се появил един здравеняк с ушанка и ватенка. Погледнал към родилния дом, поизкашлял се и с такъв глас, че стъклата почти да запяали, изрева:

Всички замръзнали… Някои направо спрели да дишат, други се кръстили, а здравенякът продължил:

После погледнал към покрива на родилния дом и пак изкрещял:

Пред св. Петър се изправят двама души — композитор и проповедник. Композиторът е приет с най-големи почести, а на проповедника почти никой не гледа. Той пребледнява и ядосано пита:

Св. Петър го поглежда спокойно и казва:

Преди Великден, в пощата, мурлясал чичка методично подрежда пликчета със великденски зайчета и боядисани яйца за „картички“, всички със странен надпис: „Познай кой носи…“
Купчината пред него е такава, че чак се чува шум от хартия. Един случаен клиент го гледа любопитно и накрая пита:

Преди време имах гадже астроном. Обиждаше се, когато му викам „Слънчице“. Казваше, че има и доста по-ярки звезди. А аз си мълчах — нали все пак с нея ми беше най-близо.

Преди време мама все повтаряше:

И беше права — сега си берa маслини в Испания...

Преди време поне два пъти месечно ходех на работа с удоволствие — на аванса и на заплатата.
Но ми развалиха и това: започнаха да ми превеждат парите по банков път.

Преди време с радост ходех на работа два пъти месечно — за аванс и за заплата. Само че после минах на дебитната карта.

Преди време снимките се „проявяваха“ в тъмни стаички — такъв лукс нямаше. Като натиснеш копчето, натискаш го веднъж и готово: след това гледаш, да е излязло — или не. Затова и всеки кадър беше като за изложба: режисьорски план, мерки, мисъл.
А сега, дигиталната фотография — направо ти позволява да щракаш като за световно: няколко кадъра, после пак няколко, и накрая… ще се намери поне един, който става.
Ето затова тук има такива „произведения“ — щрак, щрак, щрак… и изведнъж „опа“ — попаднал е някой миг с перспектива. Понякога всичко е въпрос на това дали камерата е била обърната в правилната посока… или просто така е трябвало да изглежда.

Преди време учителката ми все повтаряше, че не ставам за рисуване. После отидох на изложба на импресионисти и бързо осъзнах, че точно тази „купчинка“ ми е съсипала кариерата.

Преди години ходех на работа с мерак — поне два пъти месечно. После започнаха да ми превеждат заплатата по банковата сметка… и всичко се промени.

Преди да потегли, таксиметров шофьор огледално гледа дланта на клиента.

След малко клиентът се любопитва:

Преди да се захванеш с работата, първо си измий ръцете!

Преди излитането стюардесата обикаля пътниците с поднос и предлага близалки:

Младежът взема две.

Стюардесата се изчервява:

Младежът:

Преди малко ми звънна един колега: