Пожарникар подал документи в музикално училище. На изпита комисията го пита:

Той се замисля и казва:

Пожарникар рискува живота си и изнесе от горяща банка чувал с около милион евро. Къде е самият герой — засега никой не знае…

Пожарникар с риск за живота си изнесъл от банката чувал с два милиона долара. И до днес медиите не успяват да го намерят за интервю.

Пожарникари подпират стълба до горяща къща. Оказва се, че прозорецът е на кухнята. По стълбата се катери млад пожарникар. В кухнята нервно бърка котлонът, а млад мъж се опитва да спаси вечерята.

Пожарникарите гасили пожара в цеха за ароматни свещи в най-непринудена, топла и романтична обстановка.

Пожарникарят Иван стоеше и само въздишаше. Пламъците лижеха мазето —
хладилникът работеше, щото в него беше инсталиран „антикризисен“ сплит.

Пожарникарят имаше огромно желание да изгаси горящата къща на бившата си жена, но ограничителната заповед не му позволяваше да се приближи на по-малко от 500 метра.

Пожарът в банката беснееше с ужасна сила. Пожарникарят отстрани само стоеше и наблюдаваше, все едно не го засяга. Погасяваха заема…

Пожелах на приятел за именния ден да пътува много, а той вика:

Пожелах на приятеля за именния ден безброй пътувания, а той отсече:

Поздрави за всички, които упорито работиха, произвеждаха и доставяха услуги, та от днес хиляди хора да вземат с 30% повече заплата — за да редят пасиансите още по-бързо!

Поздрави шефа си за 8-ми март — да разбере, че не само работи, а и си имате уважение. Само не му казвай, че го цениш толкова, защото иначе ще почне да го изисква и на работа!

Познавам младо семейство — стоматолог и маникюристка. Работят така здраво, че човек почти забравя, че не са в цирк: със зъби и с нокти си изкарват хляба… и после се чудят защо клиентите плащат “на черен дроб”.

Познавам няколко души с чудесни идеи как да се управлява България, но уви — вече са заети като таксиметрови шофьори.

Поканили млад пианист — отличник, лауреат, дипломант и прочие — да запише “жива” партия за концерт на Бах за пиано. Отива той в студиото, разтреперан от вълнение, почти се задушава от притеснение.
Посреща го стар и свирепо опитен звукооператор, който сигурно е записвал самия Бах. Сипал му чайче, довел го до пианото, потупал го по рамото като баща и го успокоил.
После изчезнал в кабинката и през микрофона казал в слушалките на младежа:

Младежът изсвирил.

Изсвирил и до минор.
Старецът мълчи, тананика си, мести плъзгачите, щрака с мишката, гледа някакви графики…
Накрая младият пак се обажда:

Старецът въздъхва:

Покрай виетнамското нашествие преди години:
На един строеж минава бригадирът и вижда двама виетнамци, застанали, пушат си цигари.

След малко бригадирът минава пак. Онова двамата пак пушат.

Ядосал се и извикал още десет виетнамци.

Минава след малко и пак ги намира да тюмрат с цигари.

Покрай вълненията в администрацията в МВР се разбра, че има хора от „гражданския сектор“, които взимат по 300 лева заплата. Специализираните органи почнаха разследване: какво точно правят, за кого работят и най-вече — как изобщо преживяват с тези пари, след като очевидно работят само на „половин смяна“ — другата половина си я прекарват в търсене на смисъл.

Покрай предстоящата световна финансова криза западните топ мениджъри се отказват от бонусите, японците решават въпроса с харакири, а българите — по средата между Изтока и Запада — си избраха съвсем трети начин: отказаха се от харакири.

Полет. Стюардесата минава с количката и пита пътника:

Политикът се прибира и казва на жена си: