По принцип си гледам работата нормално. Но това да чакам—цели осем часа, докато най-накрая ми пуснат да си тръгна—наистина ме довършва.

По радиоуредбата в пътнически самолет:
„Уважаеми пътници, молим ви да изключите телефоните, лаптопите и всички други устройства, които могат да попречат на нормалната работа на навигационната система на капитана… както и на неговия навик да се прави, че знае къде е.“

По света:

В България:

По случай 80-годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да се върне и да види родния си град.
Дядото много се зарадвал — най-накрая щял да зърне къщата си след толкова години.
Пристигнал, гледа — къщата си стои, дори орнаментите отпред са същите, само че леко овехтели. Погледнал и ореха в двора — натежал, пораснал от годините. Сантимент му мина през душата, насълзил се и тъкмо си помислил, че му е станало мило… и тогава му присветнало:
Погледнал през улицата и видял обущарницата от младостта си. Прекосил улицата и почукал на стъклото:

Отвътре се чул старчески глас:

Дядото се развълнувал:

Отвътре веднага отвърнали:

И отвътре:

По случай деня на народните будители МОН организира седянка в министерството…
Канцелариите пълни, министърът свети, а народът — дисциплинирано на опашка.
Първо реч: „Ние сме признателни на всички будители, върнали духа на българския народ!“
После всички минават да си вземат наградите.
И изведнъж… отварят една стая, за която никой не знае, че съществува. Вътре — стари укази, списъци и тонове документи… като музей на забравеното.
Министърът тържествено казва: „Ето ги и нашите будители!“
А отзад се обажда един служител: „Да, ама са будни вече от години… ние само минаваме да им донесем печати!“

По случай традиционния празник Никулден министър-председателят ще пусне рибата да плува… в устата си. След толкова „пресни“ новини, поне да има нещо наистина свежо: ще яде риба.

По снимките из нета и по цветовете на косите на Дамите ми се оформи една доста първична асоциация:

По сред нощ някой удря силно по вратата на директорската канцелария:

По средата на зимата един рибар отива да лови риба. Пробива дупка в леда и точно когато замахва да хвърли въдицата, някой отзад му изсъсква:

Рибарят отива на друго място. Пак пробива дупка и пак му казват:

Той се обръща ядосан:

По средата на зимата един рибар отива на леда да лови риба. Пробива дупка, вдига въдицата и точно тогава някакъв човек зад него му подвиква:

Рибарят отива на друго място. Пак същата работа — пробива дупка и пак чува отзад:

Ядосан, той се обръща и пита:

Онзи се усмихва, потупва го по рамото и казва:

По стара българска традиция посрещаме Заплатата не с цветя, а с хляб и сол — защото така поне знаеш, че ще има какво да е „солено“ и тази година!

По съветско време един българин решил да се прави на умен и да се обади на милицията. Звъннал от уличен телефон:

След час пак решил да пробва номера.

Отзад се чува тропот, отговорът — дрезгав:

По телевизията върви сръбски филм. Главният герой крещи на жена си:

Гласът зад кадър превежда:

По телевизията върви френски сериал. Главният герой крещи на жена си:

Гласът зад кадър превежда:

По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневен мъж крещи на жена си:

Гласът зад кадър превежда:

По телевизията казаха да излизаме навън само в краен случай. Аз сега седя и се чудя: ходенето на работа краен случай ли се води?

По телевизията казват, че в сряда ще дойде Краят на Света.
Шефът свиква всички:

По телевизията ни казаха да излизаме навън само при крайна необходимост. И сега се питам — работата ми попада ли точно в категорията „крайна нужда“?

По телефона:

По цялото Черноморие плува кокаин, а аз тръгвам в чужбина да работя!