Петко остави обувките си при кварталния обущар, за да му ги разширят. На другия ден получи съобщение, че е приет да учи в престижен европейски университет. Замина набързо да се запише и да уреди всичко за обучението.
След като завърши, започна работа в много солидна фирма, намери и прекрасна съпруга. Петнайсет години по-късно, като турист, дойде в България да ѝ покаже родния си край.
Минавайки покрай обущарницата, се сети за обувките, които беше оставил преди години. От любопитство влезе и попита стария майстор за тях:

Повдигна капака, слезе в мазето и извика:

Петров се връща от командировка и си пише отчет: за път — толкова, за спане — толкова, дневни — толкова, жена — 200 лева.
Счетоводителят го поглежда и казва:

След месец Петров пак се връща и носи отчет:

Петроград, 18-та година. В Путиловския завод влиза един младеж и моли да го назначат на работа.

Минават години. През 30-те — в един американски щат в магазин за бижута влиза дама, придружена от много благороден господин. Тя си избира украшения, продавачът казва цената — огромна сума. Господинът отваря портфейла и започва да вади пари.
Продавачът:

Господинът въздъхва:

Петък вечер ме спря катаджия… Замерваше ме с тъпи въпроси и гледаше внимателно накъде си мисля… Накрая рече: „Ааа, ти си от тези, дето карат с акъл — само че къде?“

Петък е. Толкова ми се иска да си се прибера за обяд от работа, а още дори не съм тръгнала…

Петък следобед в офиса. Всички:

Влиза внезапно шефът и всички:

Шефът:

Петък!
Шефът:

Пешо:

В 17:30 ч. Пешо не вдига телефона. Така цели 4 дни. Шефът – в пълен стрес…

Петък. Разпети петък. В офиса — всички дремят. Влиза един колега и казва:

Някой с широко усмихнат глас:

Петя чакаше в чакалнята на стоматолога. Изведнъж забеляза цялото име на зъболекаря и й стана ясно — преди години в гимназията била лудо влюбена в едно високо и хубаво момче със същото име. Зачуди се дали може да е същият, но като го видя — сбръчкан, на около 40 години и далеч не толкова красив — веднага изтри тази мисъл.
Като я преглеждаше, все пак не можа да се сдържи и го попита:

Тогава той я изгледа продължително и внимателно я огледа от глава до пети, а накрая, мрачно и безцеремонно, изсъска:

Пешо е при зъболекаря. Зъболекарят:

Пешо на касиера, докато брои заплатата си:

Пешо разбра, че във фирмата явно нещо куца, щом шефът го прати да налее вода от близката река за кафеварката…

Пешо спазваше един железен принцип — всяка сутрин да се събужда в различно легло и никога да не повтаря…
Беше нощен пазач на мебелен магазин…

Пешо, заварчикът, най-много се дразнеше на въпроса за неговите най-ярки спомени…

Пешо, трактористът, реши да не пие цяла седмица. На шестия ден в главата му бавно се върна споменът, че преди десет години дошъл в това село само за един уикенд — уж да лови риба.

Пийнал метеоролог успял да предупреди телевизионните зрители само с една дума: „Бягайте.“ После го изтрезнили, ама прогнозата останала същата — утре пак ще има „бягай“.

Пийнал пощенски чиновник се прибира в къщи. Жена му го посреща на прага и веднага тръгва да мърмори:

Той се замисля, плясва с ръце и отсича:

Пийнал хирург отказал да направи пластична операция на клиентка и казал:

Клиентката възмутено:

Хирургът:

Пийнал човечец се качва в трамвая и се чуди с кого да си поговори. Вижда до себе си един момък, който разглежда табелка с маршрута и го пита:

Пикасо е седнал и се наливат още цяла седмица. Един колега художник минава и го пита защо пие толкова, защо е унил, неловко му е и изглежда нещастен.