Парите са зло. Щастието не е в тях. Щастлив е човекът с духовна сила. И аз знам още поне двеста начина да се успокоя, докато най-накрая ми дадат заплатата.

Парите са зло… Който е здрав, значи е и богат… Щастието не е в парите… И още 200 начина да си повтаряте, че щом не са ви ги дали навреме, поне не е толкова зле!

Пациентка в родилния дом към акушерката:

Акушерката се усмихва, видимо развълнувана:

Пациентът:

Зъболекарят:

Певецът пееше като ангел, а жена му — направо като гръм. Той си държеше спестяванията в касичка, тя — в гардероба при Роберто Кавали. Понякога нещата стигаха до касичката… просто първо минаваха през етикета.
Животът е песен!

Певица пее известна ария:

От галерията се чува:

Пенсионер в почивна станция си заговаря с една възрастна дама на неговите години. Разговарят си, стигат до професиите и той казва:

Пенсионерка отиде до банката, видя, че няма опашка, седят само две баби и всички гишета работят. Помисли си: „Ясно е — не е за вярване!“ и веднага отиде да вдига скандали в поликлиниката, че там „никой не си е написал номерата“ и „вече сигурно аптеката пак работи на режим“.

Пенсионираха чистачката Маруся от космодрума „Байконур“.
На прощалното тържество тя с тъга каза на колегите си:

Пепеляшка, щом посади и последната тиква, се облегна на мотиката и с доволна въздишка разгледа целия посят бостан. Накрая си рече:

Пернишки логопед убедил софийски таксиметров шофьор бързо да спре да казва „до Центъра — 20 лева“. И му обяснил, че звучи като заплаха. Шофьорът веднага се оправил: „Няма проблем, до Центъра — пет лева… до гарата — двойно!“

Пернишките катаджии са толкова строги, че не хващат нарушители по улиците — а първо се почват да си пишат актове помежду си за това кой е минал на червено.

Перфектното CV:
Не съм човек за работа под напрежение и извънредно, освен ако не сте предвидили това да е солидно платено.
На вашите фирмени цели не им давам много — стига заплатата ми да не стига едва за сметките, а трябват и пари за дрехи и обувки, книги, пътувания, почивка и малко спорт. Действам по правилото: колкото пари — толкова музика.
Не ме интересува, че фирмата ви е на загуба, нито че трябва да си изпълнявате навреме законовите задължения, както и празниците и целия ми годишен отпуск. Просто ще си тръгна веднага щом намеря по-подходяща работа с по-добри шансове за растеж.
Комуникативен съм и с хората се държа възпитано, но на дразнителите ми фитилът им е много кратък.
Псувам на няколко езика, но сериозна кореспонденция и разговор мога да водя само на майчиния ми и на английски. И недейте да ми говорите колко сте “мултинационални” — предложението ви е очевидно същото като за всички други.
Това, че понякога правите сделки с Сърбия, Босна, Хърватия или Словения, не ви прави истински мултинационална компания.
След 100 години „учене“ все пак го приемам като постижение, че изобщо завърших факултет тук, при положение каква е държавата в момента.
Усъвършенствам се постоянно и без вас — любопитен съм и вярвам, че животът има смисъл и без да се съсипваш само от работа.
Отзивам се единствено на положителна стимулация. Не ме занимавайте с тестове и тийм-билдинг глупости.
Ако толкова си падате по европейски “уъркшопи” и изпълнения — осигурете ми и европейска заплата и условия.
Самото че сте били на два-три семинара, не ви прави автоматично образован човек. Каквото не знам — ще го науча. Не съм дебил.
Да, има неща, които бих правил от чист ентусиазъм… но за съжаление работата, която ми предлагате, не е едно от тях.

Песента на Гери Никол „Направо ги убивам“ се превърна в химн на камериерките: „Щото и те пръскат — срещу хлебарки, срещу молци и срещу разни други гадинки…“

Пет години се занимавах с бизнес. Работих като вол — и всеки ден подавах молби. Благодарение на мен взимаха пари и пожарната, и ХЕИ, и данъчното, и общината… дори митницата се сещаше за мен. Само аз единственият не изкарах — аз изкарах късмет, че още ми се обаждат.

Пет пъти беше открадната творбата „Петното“ на съвременния автор Иванов от галерията… и пет пъти пазачът се оказваше по-бърз — сутринта не оставаше следа от кражбата, само от мастилото… по ръкавите му!

Пет пъти от музея изчезна „Черният квадрат“ на Малевич… и пет пъти чичо Вася—пазачът—успяваше да го върне обратно до първия петел.

Пети юли. Ден без каквото и да е… сещаш се кой.
За голяма част от медиите е ден без лизане… отгоре надолу, както си му е редът!

Петима канибали започват работа в много голяма шведска банка. Първия работен ден ги вика главният директор и им казва:

Канибалите обещават да не пипат никого. След месец директорът пак ги търси:

Канибалите се заклеват, че нищо не знаят. Когато директорът си тръгва, главният канибал пита другите:

Петима хирурзи си пият кафе и си приказват за най-лесните за работа.
Първият:

Вторият:

Третият:

Четвъртият:

Петият: