Отмъщението е близо… зад всеки шеф, дето ви къса нервите още от сутринта, стои една жена — истински ангел от мъстта — която му връща услугата!

Отначало таблицата на Менделеев се присънила на Айнщайн, но той само въздъхнал:
„Ех… пак съм я пропуснал — в моята вселена всички елементи са вече измислени…“

Отрязаха кандидатите с висше от конкурсите за чистачки. Е, значи вече официално признаха: с висше образование само се дипломираш… но за да чистиш — трябва поне да си минал на „средно“ ниво.

Оферта ми направиха от НИМХ за работа като синоптик. Заплатата беше 750 лева, ама на практика се чувстваше като 1300.

Оферта от мобилен оператор:
ГОЛЯМ С ТЪЛКУВАНЕ:
Почнете да си говорите днес—абсолютно безплатно цяло лято!
ПО-ДРЕБНО:
Само с избран номер и активирана услуга “летен късмет”.
ОЩЕ ПО-МАЛКО:
От 23:59 до 04:30, когато валидността “случайно” ви устройва.
И в най-дребния шрифт:
Безплатното е за двама абонати наведнъж… и то ако подпишете тригодишен договор, при който първо вие се обаждате, после чак операторът ви казва дали въобще сте вътре.

Офис масажите за освобождаване: първо те масажират, а накрая ти вдигат телефона и ти казват: „уволнен си!“

Офис на фирма — звъни телефон. Секретарката вдига:

Офис служителите от безделие почват да мислят креативно: първо измислят нови задачи… после ги пращат на шефа за утвърждение, без да са ги правили. Шефът само въздъхва: „Е, поне вече знаете как се движи документацията…“

Офис. От сутринта колегите трескаво местят мебели — ту стол, ту кабинет, ту шкаф — мерят с рулетка до милиметър, чертаят схеми и компас и се кълнат, че “точното разположение” ще оправи всичко.
А посред купчината от дивани и кашони стои стара чистачка с парцал в ръка и гледа като пребита от всичко това.
Мърмори си:
„Тъкмо избърсах… и пак почват да правят кал по обувките, идиоти!“
Гледала ги доста, накрая приближила и попитала:

Старата чистачка въздъхнала и казала:

Веднага сменяха… обявите.

Офис. Секретарката излиза от тоалетната и тъкмо минава по коридора, когато я среща служител:

Секретарката веднага го махва и казва:

Офисни поверия и суеверия:
Да получиш от началника SMS тип „Колега, точно ти звучи… оправдаваш се!“ — е на повишение.
На корпоративна вечеря да шепнеш на HR-а „ти ми подхождаш“ и после да се опиташ да преброиш чиниите с вилици — е на срам.
Да гледаш в огледалото собствената си сънена физиономия с петна от кафе по логото на тениската — е на предупреждение.
Да плачеш, докато някой пуска фирмения химн „за единство“ — е на нервно преговаряне.
Да се смееш, докато всички около теб се преструват, че не им се плаче — е на дисциплинарно.
Да спориш със системния администратор за „кой всъщност рестартира света“ — е на информационен глад и изчезване на достъпа до нищо.
Да се стреснеш внезапно, че утре е крайният срок, да си спомниш всичко хубаво за себе си и да провериш правописа на „самооценка“ — е на писане на автобиография.
Да крещиш „Свободна каса!“ — е на ускорена кариера… но само в отдела по касови грешки.
Да помагаш на портиера с кръстословицата — е на нищо, защото после ще ти я дадат обратно с отметнати „некадърни“ клетки.
Да видиш в кабинета на финансовия директор хора в маски — е на „проверка“ или на внезапно оздравяване на отчети.
Да седиш на стола и да си вдигаш краката с мисълта „днес няма да ме има“ — е на чистота.
Да пишеш в чата с главни букви и да паркираш перпендикулярно на всички правила — е на внезапно побеляване… от напрежение.
Да получиш от всички колеги поздрави и усмивки без причина — е на излизане… или на „колко дни болничен ще ти стигнат?“
Да четеш Вапцаров, Яворов и Дебелянов — е на духовен растеж, тъй като е единственият отдел, който не прави KPI.
Да се отървеш от офиса от пожарникари, ХЕИ и други „зли духове“ с няколко осветени банкноти — е на формално спокойствие.
Ако сте се загубили в дебрите на офисния телефонен секретар, помолете се на Свети Георги — покровител на заблудени обаждания. Или натиснете 0. Повторете. После натиснете 0 отново.

Офисът ни беше толкова тъсничък, че ако беше само с един инч по-малък, щяхме да стигнем до масови изневери.

Офицер от отдела за борба с контрабандата отива в една ферма да огледа складовете и двора за стоки, от които може да се прави незаконен бизнес.
Фермерът му казва:

Офицерът изригва:

И гордо изважда значката си:

След пет минути офицерът се юрва през двора, а по него — разярен бик. Бикът постепенно го настигa. Фермерът захвърля мотиката, хуква след тях и крещи:

Офталмолог, при когото Андреа отишла на преглед, направил грешката да ѝ каже: „По-малко чети на тъмно, че после окото привиква и започва да търси светлина — не само с очи, а и с характер“. После се наложило цели три часа да ѝ обяснява какво точно значи „на тъмно“… защото тя упорито питала дали става дума за библиотеката или за любовния ѝ живот.

Офталмолог:

Охраната на склада за енергийни напитки Бончев вече 16 денонощия наред не спи — редовно отчита бдителност, но явно напитките му пречат да пази… щом заспи за тях, веднага изчезват.

Охраната на склада на „RED BULL“ работи по график — седмица дежурство, после денонощие почивка… защото казват, че ако останат два пъти поред, ще се „вдигнат“ сами и никой няма да ги хване да броят наличностите.

Охраната на цеха за шампоани обясняваше с пяна на устата, че не той краде продукция—просто всеки ден “губи” по малко, защото му се налага да я пробва за качество.

Охранител в музей: „Тия гадове! Народът гладува, а те пак наливат масло — и то на платна, все едно сме на фестивал!“

Още в началото водещата ме „успокоява” с половин час новини: при тежка катастрофа загинали четирима, инфлацията пак тръгнала нагоре, обществените поръчки – пълни измами, свинският грип се разбъркал и с птичия, издирват опасен престъпник… а накрая, с онзи мил глас, казва: „Имайте спокойствие — в зоопарка има ново пингвинче.” Е, добре де… щом и пингвинчетата вече идват да оправят положението, явно всичко останало е само за разнообразие.