И от работата мога да си направя направо СЪСТОЯНИЕ… почти прединфарктно… направо депресивно…

И при мъжете си има „цикъл“ — само че му викат „заплата“. Дните преди нея са пълни с нерви, броят минутите… а щом дойде — и вече ги заболява глава.

И с обещанието: „Хайде сега ще ви покажа как се вземат подкупи“, новият главен прокурор встъпи в длъжност!

И сред чиновниците има и прилични, честни, умни и трудолюбиви. Само че вече са се накрали и са емигрирали!

И художникът, и юристът са си еднакви по това, че умеят да превърнат черното в бяло.

И шофьорът на таксито почна да се хвали:

А аз му казвам:

ИКЕА изтри жените от арабския си каталог. Не защото ги цензурира — просто арабите поръчвали не масички, а съпругите… и магазинът започнал да вярва, че „саморазглобяемо“ се отнася за брака.

Иванов като дете мечтаеше да стане продавач — все го хващаше как подрежда стока и “рекламира” на въображаеми клиенти. Днес мечтата му най-сетне се сбъдна: доцент Иванов продава изпитни въпроси… само че ги “обяснява научно” в аудиторията.

Иванчо реши да послуша майка си:
„Учи, синко, та да не се трудоустройваш.“
И стана служител в общинската администрация — така че наистина си изпълнява обещанието: не работи.

Идва едно момче в цирковото училище на изпит. Карат го да изпълни следния номер — да си намери място в ложата при “почетните гости”, но без да пречи на никого.
Момчето (възмутено):

Излиза. След няколко минути чука на вратата и пита:

Идва комисия за инспекция на затвора. Порталът отворен, ключовете по масата, няма кучета, няма бодлива охрана… Всички затворници са пред килиите, подредени като за снимка.
Началникът на комисията пита шефа на затвора:

Шефът се усмихва:

Идва лято — всички искат слънце, пясък и море… Само че във Велико Търново единственото, което „гори“, е бетонът: бетонов възел набира работници!

Идва момче в цирковото училище на изпит. Карат го да изпълни следния номер — да изкара лъв от клетката, без да уплаши комисията.
Момчето (възмутено):

Излиза. След няколко минути чука на вратата и пита:

Идва при психоаналитика клиент. Ляга на кушетката, въздъхва дълбоко и… мълчи. Психоаналитикът търпеливо чака. Минава час — абсолютна тишина. Клиентът става мълчаливо, оставя 50 лева и си тръгва.
На следващия ден всичко се повтаря. И още няколко пъти — все същото мълчание, все същите пари, все същото ставане.
Накрая психоаналитикът не издържа и пита:

Клиентът се усмихва:

Идва шефът на работа в дванадесет без пет. Изпил си кафето, запалил цигара и решил най-сетне да почне. Звъни на секретарката си:

Идеалната секретарка е на двадесет години… но има тридесет години стаж.

Из един форум:
Под категория „Музика“
Въпрос:

Отговор:

Из медицински доклад:

Из мемоарите на един флегматик: „Вървя си аз една вечер по улицата. По едно време чувам шум — зад мен тичат хора и някой вика. Обръщам се… и какво да видя — тичат след мен! Аз не бързам… понеже, явно, и те бяха закъснели за моето темпо.“

Из новинарска емисия: