Звъни телефон в ресторант.

Келнерът, ядосано:

Звъни телефон във фирма за ремонт на компютри.

Клиентът е като ударен от мълния:

Звъни телефон на един човек.

Звъни телефон.

Звъни телефон. Малката дъщеря вдига:

Звъни телефонът на директора в зоологическа градина. Отсреща глас:

След малко пак се звъни:

Директорът пак затваря.
Трето позвъняване:

Звъни телефонът на директора в цирка. Отсреща глас:

След малко пак звъни:

Директорът пак затваря.
Трето позвъняване:

Звъннаха на вратата едни проповедници и почнаха да говорят за смирение и добри дела. Казах им: „Чудесно — тогава първо изнесете боклука от входа!“ Обидиха се, че им дават работа, и си заминаха…

Здравейте! Искам да кажа на всички, които търсят работа и пак не намират — да ви го кажа направо: вие сте мързеливи. Работа има, колкото си поискаш — ето ви пример.
Започнах скоро работа в склад. Не е кой знае колко тежко и не ме товарят с почти нищо. Задълженията ми са накратко така: в 6:00 трябва да започна с заявките за деня — около 150 броя. После ги изнасям от склада и ги натоварвам. След това идват два-три тира със стока, които разтоварвам и подреждам в склада.
Не обядвам — няма време. И съм безкрайно благодарен на шефа, че ме „засипва“ с работа, та си спестявам и парите за храна. Следобед паля служебния бус и започвам да разнасям допълнителни поръчки. Като се върна, почиствам всичко, мия и подреждам склада пак отначало.
Към 18:00 шефът ми дава колата му — и аз тръгвам да взема децата му от училище и от детската градина. После по пътя взимам и жена му от козметичния салон и я прибирам вкъщи. Разбира се, качвам и покупките — защото съм джентълмен. Връщам се в склада, заключвам към 21:00, и си тръгвам щастлив и доволен.
Шефът ме осигурява на минималната заплата и ми дава само 200 лева отгоре. Какво благородство! Ще му бъда верен до гроб — дори в събота ме пуска в 17:00, а в неделя — в 14:00.
Благодарение на него вече не пия алкохол: често ходя през нощта да му прибирам колата от кръчмите. Свят човек… И вие не се оплаквайте, че няма работа — има, просто вие сте мързеливи.
P.S. Дори ми обеща, че като съм почивка, ще ме води на вилата му да леем бетон. Какво доверие! А вие пак — мързелувайте.

Здравият сън не само удължава живота ни — но и скъсява работния ни ден!

Зима е. Един скулптор си чака модела — млада, много красива жена. Дочаква я, черпи я с какао да се сгрее.
Тъкмо го изпиват, скулпторът се обръща към нея, оглежда я набързо, подскача и казва задъхано:

Зима е. При един фотограф пристига неговата моделка — млада, много красива жена. Той ѝ предлага чай, да се позасмази. След като си изпиват чая, фотографът поглежда през прозореца, подскача и казва на модела:

Зима. Детска градина. Следобед. Всички се тъпчат към якетата, шаловете и другите зимни чудеса, а лелките като акушери на спасението — от всички страни да ти облекат поне малко здрав разум върху студеното тяло.
Четиригодишният Ради се бави с обувките. Едната обувка — сякаш е пораснала, другата — сякаш е намалила. Лелката минава, поема дежурната операция и с малко пот, малко псувня наум и много “стига, ради, стига” най-накрая ги вкарва на крака.
И точно когато свършва, ради гледа обувките, присвива очи и казва с глас на съдия:

Лелката поглежда — замръзва. Наистина: дясното и лявото са си сменили местата, все едно са решили да си починат един от друг. Плюсът е, че лелката го признава за трудоемко: свалянето върви почти също толкова бавно, колкото и слагането.
Накрая обувките са на мястото си и ради с гордост обявява:

Лелката направо изстудява още повече стаята от яд. Събира сили, сваля, проверява, псува тихичко от професионализъм и пита:

Лелката се изстрелва обратно в режима “спасител на зимата”. Обува наново, закопчава, издърпва — сякаш опитомява две малки крокодилчета.
Когато най-накрая приключва, оглежда ради, ровичка в шкафчето, намира… нищо.

Ради се замисля сериозно, после свети:

Златно правило на изнудвача:

Знаете ли защо сесиите при психотерапевтите (а и при психоаналитиците) непрекъснато поскъпват?
Защото все повече хора са склонни да дават по цял куп пари… само и само специалистът да им потвърди, че не са „съвсем съсипани“, а просто малко „неразбрани“.

Знаете ли как са наказвали Стиви Уондър като малък?
Ами като са местили мебелите — да не вижда, че пак е направил бъркотия.

Знаете ли кое е вътрешното противоречие на един мъж?
Като касиер се радва, когато му „влиза“, а като мъж — когато му „излиза“!

Знаете ли кое е най-голямото вътрешно противоречие на мъжа - счетоводител?
Като счетоводител се радва, когато му дават “назаем”, а като мъж — когато му остане “в джоба”.

Знаете ли, че когато дресьорът си слага главата в устата на тигъра, всъщност номерът е друг? Вторият дресьор зад кулисите държи тигрицата за заложник — и ако тигърът помръдне, веднага му отрязват “правата” на мъркане!

Знаещият електротехник се страхува да пипне жена наведнъж през две уреди—за да не му падне осветлението и да стане „късо съединение“ между любов и сметки.