Една трета от българите си носят работата вкъщи, а две трети си носят пиенето на работа.

Една учителка се прибира в къщи и казва на мъжа си:

Една фирма обявила конкурс за главен счетоводител. Дошъл първият кандидат. Шефът го пита:

Влиза втори кандидат. Шефът пак:

Явил се трети кандидат. Шефът му задава същия въпрос:

Той вдига ръка:

Шефът заключва.

Затворено.

Настъпил пълен мрак.

И тогава кандидатът се навежда през масата и шепне в ухото му:

Шефът се усмихва доволно:

Една фирма открила нов офис. Началството помислило: „Някой може да вземе нещо.“ И фирмата наела охрана.
После пак помислило: „А охраната откъде ще знае какво точно да пази?“ И фирмата наела двама консултанти — единият да измисля правила, другият да провежда семинари.
После пак помислило: „Добре де, но как ще разберем дали охраната си върши работата?“ И фирмата наела двама проверяващи — единият да проверява, другият да пише доклади.
После пак помислило: „А кой ще управлява разходите?“ И фирмата наела двама счетоводители — единият да води сметките, другият да управлява касата.
После пак помислило: „И кой ще носи отговорност за всичко това?“ И фирмата наела управител, заместник и фирмен юрист.
Минала година. Началството погледнало разходите и видяло, че балансът им е толкова добър, че спокойно могат да „оптимизират“.
И фирмата уволнила охраната.

Една фирма решава да смени начина си на работа и назначава нов генерален мениджър. Той е убеден, че ще направи компанията по-продуктивна, и в първия си ден обикаля с ключовите си хора.
Почти всички са заети, но забелязва един млад мъж, който стои до стената с ръце в джобовете и не прави нищо. Мениджърът решава да използва момента, за да им внуши „новата си философия“.
Отива при него и го пита:

Младежът отговаря:

Шефът му дава 600 евро и казва:

Младежът прибира парите и изчезва. Новият мениджър, доволен от себе си, се обръща към останалите:

Една цигара ти взима 5 минути, литър водка — два часа, а един работен ден — цели 8 часа от живота ти!

Едни станаха депутати, други—модели, а аз… станах просто човек, който отива да си пие кафе!

Едно вестникарче обикаляло площадa, размахвало вечерните броеве и крещяло с цяло гърло:

Един чичка се спрял и рекъл:

Като си взел вестника, мъжът започнал да го прелиства внимателно. Накрая, като стигнал последната страница, възкликнал:

Вестникарчето се развикало още по-силно:

Едно време жените се обучаваха на шев и кройка… а днес — на „шеф“ и „тройка“…
Явно планът е една и съща материя, само че се крои стрес!

Едно време фотографите казваха: „Сега кажете сметана и да Ви снимам.“ (да се усмихнат хората).
А сега фотографите казват: „Сега кажете лимон и да Ви снимам.“ (да направят кисели муцунки).

Едно време ходех на работа поне два дни с мерак — веднъж за аванса, веднъж за заплатата. А сега, с тия дебитни карти, тотално ми прегоря желанието.

Едно време ходех на работа точно два дни в месеца — на заплата и на аванса. После обаче излязоха дебитните карти… и разбрах, че мога да спестя и тези два дни — поне до момента, докато банковото ми салдо реши да ме покани.

Едно детенце се хвали:

Едно малко момченце било обвинено в кражба. Всички доказателства били срещу него и работата ставала все по-зле. Тогава майка му решила сама да му помогне. Влязла в съдебната зала, вдигнала ръце и започнала да говори:

Тогава момченцето прошепнало на майка си:

Едно момиченце стояло на перона до майка си и чакало влака.
По това време наблизо един железничар чукал с чукчето по колелата на локомотива.
Момиченцето го погледнало и попитало:

А той гордо отвърнал:

Едно момченце стоеше на гарата с майка си и чакаше влака.
Точно тогава наблизо един железничар с червено лице почукваше с чукчето си по колелата на вагон.
Момченцето го изгледа любопитно и попита:

Железничарят му се усмихна и каза:

Едно от най-емблематичните изказвания по темата за референдума – момичето на корицата на списание „Плейбой“ за месец юли, Румяна Калоферова:

Ей сега пък отменят извънредното положение. Само че се притеснявам — след някой и друг ден може да ни върнат и на работа да ходим!

Ей ся се прибирах от Кауфланд.
Кихнах точно на касата и касиерката вика:

Аз й отвърнах:

А тя веднага:

Ей, баламурници, ако това ви достига, значи и вие, както мен, сте тръгнали да се бачкате!