Професии
Една врана кацнала на ограда с в човката си късче сирене. Гледала я лисицата отдалеч и рекъл в себе си: „Тоя филм съм го гледал!“
Приближи се и със сладък глас възкликна:
Добър ден, госпожо Врана! Каква кожа—какви очи! Ами гласът ви… сигурно е бижу! Изпей нещо, да не си ходим празни!
Врана обаче била чела старите истории—и знаела номера. Не се хванала. Само с клюн наклъвала сиренцето, направила един удар—и „Кряяя!“ — сякаш да каже: „Запомнете звука!“, а после пак го дръпнала към себе си и си го хапнала.
Лисицата се изчервила от яд, но не се отказала. Решила да го „опече“ психически:
И точно в този момент изтървала сиренцето.
ПОУКА: Когато шефът си позволява с твоята… компания, по-добре не отваряй уста—да не ти падне и последното „късче“.