Един човек отишъл в цирка да си търси работа. Влязъл при директора и му казал:

Директорът направо изтръпнал:

Един човек отишъл при фризьорката да се подстриже. Докато ножиците дрънчали, тя го попитала как ще прекара празниците наближаващи.

След месец пак се върнал при фризьорката. Тя, разбира се, веднага го попитала как е минало в Рим.

Един човек пита журналист:

Един човек починал и отишъл в Рая. Срещнал го Бог и го погледнал строго, сякаш му е сърдит.

Бог въздъхнал:

„Чудодейно как да забогатееш“,
„Лесни доходи без труд“,
„Гарантирано 10 000 лв. само за седмица“.

Ти ги изтри „успешно“.

Един човек се оплаква на приятеля си, психиатъра:

Психиатърът се усмихва:

Наливаме една вана с вода, даваме му избор — да пие, да я разлейе или да я източва… и му казваме: „Действай както мислиш, че е правилно.“

Един човек се прибрал от работа изтощен и раздразнен. На входа го посрещнал петгодишният му син.

Детето се прибрало тихо в стаята си, а бащата останал да мисли. Накрая се успокоил и решил, че може би все пак не е толкова безсмислено.

Когато влязъл при него, синът вече бил легнал.

Детето седнало, светнало му лицето:

После бръкнало под възглавницата и извадило още две измачкани банкноти. Бащата отново се стегнал от гняв. Детето събрало парите, преброило ги още веднъж и чак тогава погледнало баща си.

Един човек се родил с гайка вместо пъп. Нямал грижи, докато пораснал, ама после почнало да му пречи да си има приятелка — депресия, мъка, какво ли не. Започнал да обикаля по доктори, да ги търси, да се мъчи… никой не можел да му помогне.
Една хубава лятна вечер седял на пейка край морето в Бургас, проклинал съдбата си, и точно тогава мина Гошо Монтьорчето от сервиза за Москвич. Естествено — и той бил намазал ските.

Пичът разправил тежката си съдба. Гошо се усмихнал:

Извадил ключ 27, повдигнал ризата на пича, нацучкал здраво гаиката, напънал… леко подало, напънал още по-яко — и ключът си свършил работата: отвъртяла се гайката… и на пича му паднал г*зът!

Един човек си карал Москвич по магистралата, когато го изпреварил като куршум някакъв с БМВ.
След два часа и двамата се срещат в болницата — и двамата гипсирани. Онзи с БМВ обяснява:

Един човек си работи в градината, вади плевели, и си пуска радио, да му е весело. По радиото съобщават: „Хора, в нашето село са забелязани извънземни! Бъдете любезни, те приличат на хора, само че са дребни, с червена кожа и… най-вероятно гладни!“
Човекът слушал, чудел се и като свършил с плевенето, излязъл да види какво ще стане. И вижда — пред него едно малко червено човече, с огромни очи, гледа го като телевизор на реклама.
Той се стреснал малко, после решил да е възпитан и започнал да обяснява най-учтиво:

А малкото червено човече посочило към купчината тор и казало:

После посочило към него:

И накрая бавно, строго и тържествено свело поглед към корема си и добавило:

Един човек си търси работа и като обикаля от място на място, най-накрая попада в една фирма. Шефът го посреща и му вика:

Един чукча срещнал друг и го пита:

Един шеф казва на приятел:

Един шеф на огромен хипермаркет наел нов продавач и случайно го наблюдавал тайно, докато той убеждавал един мъж да купи само рибарска кукичка. Продавачът обаче успял постепенно да го навие да си вземе и въдица, принадлежности, такъми, палатка, чадър, голяма лодка, ремарке за нея, колесар, че даже и мощен джип да я тегли — и накрая сметката станала огромна сума.
След покупката шефът бил безкрайно доволен и възхитен, извикал момчето и попитал:

Един шеф пита друг:

Един шеф се обърнал към подчинения си Петров:

Петров отвърнал:

И като сметнем — какво излиза? Аз взимам ниска заплата, ама целият ми доход отива при моето семейство. А ти взимаш висока заплата, но две трети от нея пак отиват при моето семейство.

Един шивач паднал от стълбичката. Тълпа се събрала около него, а от работилницата викат:

Единадесет човека висяли на едно въже над пропаст от скала. Десет от тях били служители на НАП, а единадесетият — счетоводител. Самото въже обаче не издържало и всички, и един трябвало да се пусне, за да се спасят останалите.
Започнал шумен спор в кой да е доброволец от НАП. Счетоводителят слушал, слушал и накрая надвикал всички: „Аз ще го направя! Та аз така или иначе постоянно правя жертви за компанията си — оставям си семейството, работя извънредно, гоня срокове, а накрая… нищо срещу това.“
Щом свършил речта си, всички служители на НАП започнали да му ръкопляскат.

Единайсет души висяли на въже над пропастта, спуснато от хеликоптер. Десет от тях били инспектори на НАП, а единайсетият — счетоводителят им. Въжето не стигало за всичките, та трябвало някой да се пусне, за да се спасят останалите.
И почнал един шумен спор в стил „кой заслужава да живее“ — кой ще бъде доброволецът.
Счетоводителят само се мотаел на заден план, слушал, слушал… и накрая вдигнал ръка и извисил глас над всички:
„Аз ще се жертвам. Нали все пак това ми е работата — жертвам се за компанията… заради срокове, заради документи, заради проверки… Оставям си семейството, работя извънредно, но никога нищо не получавам обратно!“
Инспекторите на НАП онемели за секунда, после избухнали в ръкопляскания — и накрая всички решили, че счетоводителят очевидно го е направил „правилно“.

Единствените, които не се радват на бенгалския огън, са електроженистите.

Единственият мъж, който не може да се живее без жени, е гинекологът!