Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Професии
Двама ирландци работят в парка. Единият копае в тревата, другият запълва. Първо от едната страна на алеята, после от другата. Един господин ги наблюдава дълго, после най-накрая не издържа и казва:
Господа, впечатлен съм от труда ви, но не ми е ясно защо единият копае дупки, а другият ги запълва.
Малко странно изглежда, така е — отвръща единият. — Обикновено сме трима и така се нареждат нещата. Само че днес момчето, което сади дръвчетата, си е в болнични…
Професии
Двама историци си говорят:
Чудя се какво ли ни очаква след двайсет години?
Май не ни интересува бъдещето — след двайсет години ние все още няма да знаем какво минало ни чака!
Професии
Двама катаджии забелязват лек автомобил, който лети като изстрел. Единият излиза насред пътя и размахва палката. Колата веднага набира спирачки, прегазва го леко и след около километър най-после спира.
Вторият катаджия се приближава, чука по прозореца и пита:
Как сте с документите, колега?
Ами така… както със спирачките! Първо ги хванахме, после стана късно…
Професии
Двама колеги се засичат и единият пита:
Колега, ако изпиеш 1 литър водка, ще издържиш ли да бачкаш?
Да!
А ако са 2 литра?
И пак да!
Е, а на 3 литра?
Стига де, какво толкова ме проверяваш — нали точно бачкам!
Професии
Двама комарджии излизат от казино, единият с нов костюм, другият само по джапанки. Онзи с джапанките казва:
Завиждам ти, колега.
Защо?
Знаеш кога да си тръгнеш… аз пак чаках да ми изплатят и обувките.
Професии
Двама крадци вече разбили пет сейфа и петте — всичките празни. Тогава единият удря с длан по челото:
Бре, човече… не е банка! Това е фабрика за сейфове!
Професии
Двама лагеристи от Колима си приказват:
Ти защо си тук?
Защото съм художник.
Как така? Какво си нарисувал?
„Ленин в Полша“.
И какво имаше на картината?
Нищо особено — четири голи крака.
На кого бяха?
На Феликс Едмундович и на Надежда Константиновна.
А Ленин къде е?
Ленин е в Полша. Затова съм и аз тук. А ти?
Аз съм часовникар.
И какво си направил, че те пуснаха тук?
Стенен часовник.
Какъв часовник, бе, приятелю?
Вместо кукувица, на всеки час Ленин излиза — в брониран автомобил, с ушанка. Свали ушанката и вика: „Ку-ку!“
Е, за тоя часовник съм тука…
Професии
Двама лекари се засичат пред бюрото по труда и единият подвиква на другия:
Защо така се правиш на ударен, бе? Ако ти намерят работа, кво ще правиш?
Професии
Двама ловци всяка зима безуспешно дебнели сърни — все нещо им се разминавало. Най-накрая решили, че проблемът е, че просто ги чакат като ловци… и измислили “хитрост”.
Взели автентичен костюм на женска сърна и започнали да репетират “любовната песен”. Планът им бил: скриват се в гората, вдигат примамката от костюма, сърната-мъжкар се приближава, те се измъкват навън и край.
Отишли, нахлузили костюма, заели позиции край една поляна и — веднъж-две, почнали да “надават”.
След малко се появил един грамаден сърнелак. Отпред ловецът прошепнал:
Сега! Излизаме и го свършваме.
Обаче отзад се чуло тежко изпъшкване:
Не става! Закопчалката се закачи… Какво ще правим?
Другият се замислил за секунда и казал:
Аз ще паса като истинска сърна, но ти… стягай костюма и се приготви.
Професии
Двама ловци си приказват:
Моето куче е много странно. Като стрелям и пропусна мишената, то се свива, прави се на ранено и търси помощ…
А кога уцелиш?
Не знам… то започна да се държи така от две стрелби насам.
Професии
Двама мазачи изпробват нова шумоизолираща боя:
Пешо, чуваш ли ме?
Не викай! Виждам те — стената е мълчалива, ама не е магьосница.
Професии
Двама математици вечеряли в ресторант и разпалено обсъждали нещо по работа. Покрай тях минала млада жена с много ефектна фигура. Двамата математици дълго я гледали, след което единият възкликнал:
Позволете ми да отбележа, колега, каква интересна последователност!
Другият веднага се обадил:
Да, ама не я пипай — серията е от онези, дето като почнеш, сметката става безкрайна!
Професии
Двама мениджъри си говорят. Единият пита другия:
Как успяваш така добре да управляваш екипа си? Такава дисциплина, всички работят като по часовник!
Уча се у дома.
От кого?
От котката. Само ѝ гледам графика и после като дойдат закъснелите, всички веднага се сещат кой е шефът.
Професии
Двама млади български писатели се засичат на улицата.
Пич, купих си новата ти книга — супер е!
Така ли… значи си бил ти!!!
Професии
Двама монаси минават покрай публичен дом. Единият:
Не ми дава покой една мисъл. Ами ако няма задгробен живот…
Другият го гледа и казва:
Спокойно… Ако има, поне ще имаме спокойствие. Ако няма — поне няма да има сметки накрая.
Професии
Двама моряци си говорят:
Защо капитанът е толкова ядосан?
Ами нищо. Спечели си лотарията околосветско плаване и вместо това го ядосва, че… не е той на печалбата.
Професии
Двама музиканти обсъждат свой колега:
Чу ли, че Иванов изнесе концерт за бездомните в града?
Браво му! Нека им покаже, че има нещо по-страшно и от студа… като песните му.
Професии
Двама музиканти си говорят за колегата:
Чу ли, че Иванов пуснал концерт за бездомните в града?
Евала му! Нека поне да разберат, че има и по-страшно от това да нямаш покрив над главата… да слушаш на ритъм без метро!
Професии
Двама мутри си говорят за служителите в фирмите:
Ти плащаш ли на твоите?
Да. А ти?
И аз им плащам. Абе, дай да им спрем заплатите и да видим какво ще стане.
Спрели им парите и се засекли пак след месец-два:
Е, идват ли твоите на работа?
Идват, бе. А твоите?
И моите идват. Дай да им измислим такса “за идване”.
Давай, ще им таксуваме.
Пак минал месец-два и пак се срещнали:
Идват ли твоите?
Идват, идват… А моите?
Абе и моите идват, ама се направиха тарикати: идват в Понеделник да се “таксуват”, и си тръгват в Петък, точно преди да трябва да работят.
Професии
Двама мутри си говорят за служителите във фирмите:
Ти плащаш ли на твоите хора?
Да. А ти?
И аз им плащам. Хайде да им спрем заплатите, да видим какво ще стане.
Спират им парите и след месец-два пак се срещат:
Как е, идват ли при теб?
Идват, да. А при теб?
И моите идват. Дай тогава да им сложим такса “за идване”.
Добре, да ги таксуваме.
Срещнали се пак след месец-два:
Идват ли на работа твоите?
Да, идват! А твоите?
Абе и моите идват, ама се надхитриха — идват в понеделник и си тръгват в петък.