Данъчните служби напомнят: щастието не е в парите… но все пак, ако ги нямаш, поне си платил навреме, за да не ти го развалят.

Данъчният шеф казва на служителя:

Два часа следобед. Пред офиса излиза един човек, измъква цигара и започва да пуши мълчаливо. Малко по-късно излиза и втори, запалва цигара и застава до него, пак без дума.
Най-накрая първият се обръща към втория:

Двама ВиК техници – единият стар, с опит, а другият млад стажант – стигат до аварията: канализационна шахта, та догоре е надиплила с лайна.
Опитният без да му мигне окото се съблича, гмурва се вътре. След малко изплува и казва:

Младият му го подава. Старият пак се хвърля навътре, след малко изплува:

Младият пак подава. Накрая стажантът въздъхва:

Минава малко време. Старият се бави, после изплува – а фекалиите вече са се отцедили, аварията е оправена. Излиза, поизчиства се и с горд тон отсича:

Двама ВиК техници — единият стар, другият млад — слизат до канализационна шахта, за да оправят авариен проблем. Старият без никаква мисъл се съблича и се гмурка вътре.

Младият подава инструмента.

Младият отново подава. Минава време… Старият се позадържал, объркал се някъде вътре, после се вдига и изплува навън. И точно тогава се чува как тръгват да се оттичат фекалиите.
Аварията е оправена. Старият се измъква, поизчиства се и с възхищение към младия казва:

Двама ВиК техници — старият опитен Попай и младият стажант Ганев — стигат до мястото на повредата: канализационна шахта, и вътре… до тавана се е надигнало, братле.
Попай без излишни приказки се съблича, поема си дъх и се гмурка вътре. След малко изплува, вдига глава и казва:

Ганев веднага подава. Попай пак се гмурка. Чува се как рови, бърбори си нещо под нос, после изплува и:

Ганев пак подава. След още малко Попай се замотава, но накрая изплува — и тогава изведнъж тръгва да се оттича. Шахтата се освобождава, аварията е оправена.
Попай излиза, поизчиства се, подсушава се и с горд тон отсича:

Двама абитуриенти си говорят:

Двама автомонтьори:

Двама адвокати влизат в едно заведение, поръчват си по една малка бира и си изваждат по една закуска.

Адвокатите се погледнали, усмихнали се като стари съдружници и…
без да спорят, разменили сандвичите: единият извадил неговия, другият — нейния, защото „пък така си е купена от съседната маса“.

Двама адвокати влизат в едно кафене, изваждат си от вкъщи домашно приготвените сандвичи и започват да хапват. Сервитьорката се втурва:

Адвокатите се поглеждат… и си разменят сандвичите.

Двама адвокати се черпят до късно, на сутринта ги закопчават. Като наказание всеки трябва да напише обвинителен акт срещу другия.
Първият заключва: “Съучастие в пиянство — минимална санкция.” Глоба.
Вторият: “Тежко престъпление — шест месеца условно, но с отнемане на всички права за защита.”

Двама адвокати си донесли домашни сандвичи и влезли в ресторант.

Те се погледнали, сменили сандвичите си и без да мигнат започнали да ядат.

Двама алпинисти с последни сили стигат до върха, пускат раниците и сядат да си починат. Единият поглежда другия и казва:

Двама алпинисти са на самия край по Еверест. Единият пита другия:

Двама алпинисти току-що забили знамето на Еверест, направили по сто селфита, седнали за малко да си починат и почнали да говорят какво ще правят след експедицията.

Двама антрополози се заселили на различни острови в Полинезия, за да изучават местните племена. След година единият доплувал при другия и го намерил на поляна, обградена от туземци.

Антропологът застанал пред хората, посочил една палма и попитал:

Туземците:

Показал на една скала:

Туземците:

Посочил небето:

Туземците:

Той се обърнал към другия учен с широко отворени очи:

Другият антрополог се замислил и рекъл:

Двама бивши мутри се засичат случайно:

Двама бивши съученици, вече студенти, се засичат и единият пита другия:

Сега пак: двама души — чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?

И пак същото: чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?

Двама бизнесмени отишли на гробището да навестят гроба на бившия си съдружник. Обикаляли, търсили, питали — никаква следа.
Накрая единият се навел, ударил се по челото и рекъл:

Двама бизнесмени се срещат на коктейл. Говорят си за всичко — за живота, за пазара, за растежа, докато не стигат до данъците. Единият въздъхва:

Другият го поглежда учудено: