Вчера пиян милиционер нахлул в общината да “арестува” кръстословица. Направил няколко опита да попълни думите с сила, но накрая се отказал—оказа се, че отговорите са били „вече написани“.

Вчера платих тока за цеха. Днес дойдоха данъчните да видят откъде съм намерил пари.

Вчера при ПТП се сблъскаха „Фолксваген“ на очен лекар, „Опел“ на невролог и „БМВ“ на ортопед. Бедната ни медицина—всеки гледа да е пръв, ама накрая всички са за преглед.

Вчера са се блъснали колите на генерал от НСБОП и началник в ДАНС. Съдът призна за виновна колата на КАТ — нали тя първа отишла на мястото на произшествието… без да е викана.

Вчера се запали сградата на Данъчната служба. Хората помагаха кой с каквото може… кой с пожарогасител, кой с кофа вода, ама най-много се наредиха да наливат — служителите, за да “оправят сметката” накрая.

Вчера си изкарах настинка, за да си тръгна по-рано от работа. Днес шестима колеги не се появиха — явно им предадох „заразата“.

Вчера си купих пресни ягоди от супермаркета.
Вкъщи ги отворих и… от 12 кутийки 4 бяха като с проект “мухъл и поезия”.
Грабвам ги обратно, касовата бележка в ръка и отивам да се разправям. Започнах с касиерката, после излезе някакъв управител — онзи тип, дето говори спокойно, ама те побърква.
Каза ми:

И аз, естествено, взех думите му насериозно и му казвам:

Той се усмихна, направи физиономия “аз съм професионалист” и изяде първата кутийка.
После се поиздута и вика:

Аз му казах:

И той… идиотът, младият самоуверен “начинаещ лидер”… изяде и втората, и третата — целите, с онова леко-приятно-неприятно бучкане, което само ягодите могат да правят, когато са отишли “на почивка”.
Накрая дойде ред и на четвъртата кутийка и той почти със сълзи се усмихна:

Тъкмо свърши и аз го похвалих:

Главният се появи и аз му казах:

Вчера търсих справедливост… Днес търся нова работа. Очевидно не са в същия офис.

Вчера целия ден работих над себе си. Много ми се умориха гърба и врата, но накрая се справих — всички огледала в блока вече ми светят. Боядисвах стаята, ти какво си помисли?!

Вчера шефът ме извика в кабинета си. Влизам, а той вика:

Гледам го и му отговарям:

Вчера шефът ни прати да сваляме ледени висулки. Една точно, като по учебник, падна върху колата му. И понеже той беше предвидил всичко, паркира я на цели 70 метра от входа…

Вчера, ако бях студент, щях да се набутая в някой ресторант с 100 лева в джоба… Но аз съм тарикат—завърших и започнах работа. Само че сега парите ми са 5 лева.

Във Варна полицаи се борят да извадят пиян моряк от локвата!
Морякът изръмжал:

Във връзка с предстоящата реорганизация на правителството и обособяването на нови отдели към министерствата, предлагаме:
Министерството на транспорта да се раздели на два отдела — „Отиване“ и „Връщане“.
За да не се чудим вече къде се губят сроковете: в „Отиване“ тръгват, а в „Връщане“ им правят разчетите.

Във всяка фирма има един човек, на когото всички са се надявали да не мръдне нищо.

Във всяка фирма си има човек, на когото всички разчитат да не мърда и да не пипа нищо, за да не прецака нещо.

Във фабрика щели да пристигнат важни гости, за да “заключат” сделка. Работниците били предупредени строго:

Когато най-после дошли бизнесмените, един работник изпуснал палет и го ударил право в ботуша на колегата си. Колегата пребледнял, очите му насълзени, па задъхан, гледа виновника и отсича:

Във фитнеса:

Във формулярите за кредитите добавиха нова точка:
„Готов ли сте да се разделите с парите си предсрочно?“
Досещам се, че отговорът трябва да е „Да“, защото иначе банката ще каже: „Разбирате ли… кога точно ще ви хване неизпълнението?“

Във фотоателие.