Всяка година пролетта изместваме часовника с час напред и пак настава истерия: „Защо?! Това е безумие!“ А истината е, че не е безумие — просто всички го приемат като наказание.
Представете си същото, но ако го правим не в нощта в събота срещу неделя, а в петък по обед — точно когато всички така или иначе са вече полудели от работа. Тогава кой ще се обиди, че времето „напредва“?
Всички ще кажат: „Ей, поне някой най-после ни оправда!“

Всяка прилика с държавни и недържавни учреждения, организации, партии, министерства или банки е напълно случайна!
МВР — Мило Валдо Разказва
КАТ — Като Аба, Туп — и елате
ЦИК — Цакаш, Или Кр**тни
ССД — Съвет на Съмнителни Дейности
ДСК — Дадох Скъпо, Сега Кашкай
КТБ — Кой Та Балансира
ЦКБ — Цялата Каса Бърка
БАН — Бате, Ама Няма
НОИ — Национален Отивам-Идвай
СОУ — Сутринта Още Уж Свършва

Всяка професия си има своите плюсове и минуси, ама в повечето случаи проблемът не е в тях — а че накрая пак се оказва математиците, статистиците и електротехниците са единствените, които знаят какво точно значи “малко ток” и “почти вероятно”.

Всяка работа има три хубави неща: петък, заплатата и отпуската…

Всяка седмица ловците се събират и се хвалят какво са уловили през седмицата… Най-накрая идва ред на един здравеняк — цяла планина, дето показва огромен див глиган, висок почти колкото три врати.

Другата седмица пак се събират — и влиза един, цял в бинтове.

Всяка сутрин в четири ватманът Иванов си беше настанил удобно в кабината, взираше се в огледалото как по леда премята една жена и си мислеше: дали ще стигне трамвая, или ще го изпусне…

Всяка сутрин леля Недка, чистачката в Музея за съвременно изкуство, се обръщала към директора:

Всяка сутрин се будя в добро настроение… и после отивам на работа…

Всяка сутрин ставам, проверявам дали ме има в класацията на Forbes за най-богатите в света—топ 1000. Ако ме няма, значи няма как, отивам на работа. И днес… пак ме няма в класацията.

Всяка сутрин чистачката в Музея за съвременно изкуство отиваше при директора и питаше:

Всяка сутрин чистачката в Музея за съвременно изкуство се обръщала към директора:

Всяка сутрин чистачката в Музея за съвременно изкуство ходеше при директора и му казваше:

Всяка сутрин, като се събудя, първата мисъл в главата ми е:
„Днес само ще почакам до вечерта… да си легна — и ако може, да не ставам повече.“

Всяка цигара ти отнема по 2 часа живот. Всяка бутилка вино — по 3 часа. А всеки работен ден — по 8 часа!

Всяко българско семейство трябва да има поне три деца. А ако едното се окаже гений — артист или учител — тогава другите две поемат издръжката му.

Вторник сутрин в семейството на юрист и счетоводител.

Вуте е заподозрян, че е откраднал портфейла на съседа си Нане. Съдията го пита:

Вуте е общ работник на строеж в града. Младите момчета се смеят, че е вече прекалено стар и “няма газ”. Най-много го дразни един едър и як пич, дето всички му викат “Титан”. Един ден Вуте му казва:

Титанът се засмива, присвива очи и веднага се хваща, все едно ще премести планина само със запалена мисъл. Хората се събират да гледат какво ще стане. Като се натрупва тълпа, Вуте грабва количката и казва:

Вуте отваря магазина. Една сутрин отива на работа и с ужас установява, че точно до неговия някой е пуснал същия тип магазин — същата фасада, същата витрина, същият вид. На вратата обаче висел голям плакат: „НАЙ-УСМИХНАТАТА СЛУЖБА“.
На Вуте му прилошава, но не толкова, колкото когато на следващата сутрин вижда, че от другата му страна и там вече има същия магазин и на витрината — плакат: „НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ОТСТЪПКИ“.
Вуте се прибира, пийва една-две ракии, мисли цяла вечер и на другия ден излиза и закача на вратата си огромен плакат:
„ГЛЕДАЙТЕ В СТАРИЯ ЧОВЕК“

Вуте отива на интервю за работа: