Днес беше толкова тежък ден, че вместо да мина през магазина за алкохол — минах през магазина за фасове, за да си имам какво да духна, докато се мотая към бара.

Днес бях много зле!Легнах да умирам!Само мислите на жена ми:

ме върнаха от ония свят!

Днес е Петък. Моля, услужете ми с тесто за пица! В Понеделник го връщам удвоен.

Днес е празник на АЛКОХОЛА, а на 14-ти февруари е празник на ЛЮБОВТА—ама не към човека… а към чашката!

Днес е такава жега, че отварям хладилника и какво да видя — другата бира направо си е „взела почивка“… изпила я е третата, а тя дори не е била с нас!

Днес един баща дава на дъщеря си 10 лева, а тя ги взе, преброи ги и казва:

С такива деца скача бъдещето на държавата направо от сметката!

Днес един приятел ме пита: „Още ли не сте започнали да украсявате за Коледа?“ Аматьор! Аз още от сутринта се подготвям—казвам си наздраве за Васил Левски!

Днес един човек от „неофициалните коридори“ ми каза, че е възможно Световните кибер игри догодина да се проведат… в Хартум.
Дисциплините обаче ще са леко по-нестандартни:

Главни спонсори на събитието: „Ал Баб“ и „Има-няма“.

Днес ме поканиха за водещ на ново сутрешно предаване — „На работа“.
Още не знам как ще се справя… Аз като чуя сутрин „на работа“, направо ми иде да… спра.

Днес новата колежка неочаквано ми отвъртя един шамар. Аз само я попитах дали е по-вкусна на „червено“ или на „бяло“. Нали уж работим като дегустатори на вино—трябва да сме конкретни, иначе човек може да обърка реколтата с реакцията.

Днес прочетох във вестника, че всяка изпита кафена лъжица ракия съкращава живота с десет минути. Седнах да смятам… и излезе, че съм починал още през 1997 година, а аз само още си наливам, за да не се обидят!

Днес реших да дам на жена ми урока, който тя все ми прави — да ме “дърпа” по магазините, докато се чудя къде ми е животът. Влязохме в първия магазин и още на третия ѝ казах: “Добре де, стига толкова, айде поне да пием нещо.”
Отговори ми: “Май се мислиш за забавен.”
Та в крайна сметка влязохме в 11 магазина, изгледахме всичко “на оферта”, и накрая се върнахме в първия — там, където най-сетне си поръчах първата ракия и мезето, за което още от сутринта ми се говореше.

Днес следобед нямаше с кого да пия кафе, та реших да си сипя вино…
Само че като дойде време за десерт, се сетих, че винцето ми е за масата, а кафето ми — за тържеството.

Днес сутринта седнах на една пейка в парка и до мен се настани бездомник. Питах го:

Той въздъхна и ми разказа:

Днес шефът отсъства. Късмет – чак пък не е, понеже масата е празна и ракия също!

До всички жени, дето реват, че вече нямало “истински мъже” — че трябвало да има казарма, че мъжете били станали меки, че не ставало — донякъде сте прави… но само донякъде.
Щото и при вас не е много по-различно. 90% от вас искат принц на белия мерцедес: да е алфа, да разбира от всичко, да не се оплаква, да решава проблемите “като магьосник”, да търпи капризите и да угажда, да носи цветя, да плаща сметките и да е винаги на разположение.
Е, добре… а вие какво му давате? Само претенции и мърморене. Нищо не правите, не ви се работи, не готвите, не чистите — но пък искате той да ви “обслужва като кралица”.
То малко като класиката:
“Тя трябва да ми готви и да ме чака вкъщи, а аз ще си лежа пред телевизора с биричка и ще се вайкам колко съм угнетен.”
И в 21-ви век вече никой не е длъжен на никого. Ако сте за равни права, бъдете и за равни усилия. Отношенията са взаимопомощ, не конкурс кой повече ще изисква.
И моля ви — спрете да критикувате единия пол, огледайте се вие. Всички сме хора, не сме отбори.

Добре подпийнал бай шофьор се прибира и на магистралата го спират полицаи. Първият полицай се приближава и му казва да слезе и да го придружи до патрулката. Още като се доближава, полицайят усеща, че човека явно е доста „нахранен“.

Добре, че има празници, та да не пия само за да ми „чистят“ — вече ми писна да празнувам с дезинфектант.

Добрият човек се познава лесно… Той има широка усмивка, закачлив поглед и… термос в лявата ръка. Казва: „Искаш ли по нещо?“ — и без да питаш, ти наливат… щастие.

Дози за приемане на твърд алкохол:

“Келнер, още една — за всички дами наоколо, да не си помислят, че ги пропускаме!”