Пеем, разбира се. И междувременно… карти, биричка — да се отпуснем.
А кога пеете истински?
Като свърши играта… тогава идва ред на „хоровото“ — да си приберем картите и да пеем кой откъде ще се прибира.
Пиянски
Двама приятели се срещат на улицата:
Къде тичаш?
На репетиция на оркестър.
Ама ти свириш ли нещо?
Свиря, бе — играем карти и пием бира…
Добре де, и кога музиката започва?
Като се приберем… тогава вече сме „попрактикували“ да сме в синхрон.
Пиянски
Двама приятели се срещат след здрав запой. Единият казва на другия:
Вчера много сме се напили, значи… Днес ми разправяха, че цяла вечер пееш по улицата и размахваш една брадва, все едно режеш въздуха!
Да, така беше.
А аз нямам никакъв спомен от вечерта… Аз къде съм бил по това време?
Ти беше на брадвата.
Пиянски
Двама приятели се срещат. Единият пита:
Защо си тъжен бе?
Спечелих от комар, ама си загубих парите. — казва другият.
Е, добре де! Как се губят спечелените пари?
Ами… тръгнах да ги търся, ама вече не помня къде съм ги спечелил.
Пиянски
Двама приятели се събрали на по бира — ей така, просто да отпразнуват отпадането на карантината. Първо си приказвали разни неща, ама после разговорът им се обърнал на неочаквана посока.
Я да те питам нещо… ти вярваш ли в прераждането?
Разбира се, че вярвам!
Ай стига бе… сериозно ли го мислиш?
Па да… нали всеки път като мина пред магазина за козметика, виждам едни и същи жени — само дето казват, че са “отслабнали” от вчера… а леко го няма същото лице от миналата година.
Пиянски
Двама приятели си говорят в кръчмата:
Вчера жена ми така ме ядоса, че цял ден не съм си и поглеждал часовника!
Ей, ти късметлия… при нас, като започне да мери, направо става абонамент — накрая и часовникът плаща.
Пиянски
Двама приятели си говорят:
Бях на доктор заради пушенето.
И какво стана?
Каза ми, че мога да пуша само по една цигара на ден.
Е, добре… и сега какво правиш?
Започвам веднага сутринта… и лягам си по десет минути.
Пиянски
Двама приятели си седели край шосето и си пийвали бира, та чак се чудили как толкова бързо минава времето, докато покрай тях профуча полицейска кола със включени лампи и сирена и поне 120 км/ч. Двамата поседели, поседели и след малко единият вдигна глава и казал:
Братле, започнах да си мисля, че тия с надписа “СТОП” ще си останат тука до утре… да си чакаме реда.
Пиянски
Двама приятели си седели край шосето и си приказвали, докато пушели трева. По едно време профучала линейка с включени сирени, минаваща направо, все едно е на тренировка, и с поне 120 км/ч. Двамата поседели, поседели… и след малко единият въздъхнал:
Братле, започнах да се чудя дали тия хора в синята кола няма да стигнат до “след малко” и чак след години…
Пиянски
Двама приятели, ама съвсем “на вода”, се качват в колата на единия и тръгват да се прибират. Единият кара, а другият се е разпилял назад и нещо мърмори. Карат, карат… и след малко ги спира катаджия.
Добър вечер — казва полицайът.
Ммм… добър… вечер… — отвръща пияният, който е отпред и продължава да шофира като по инерция.
Катаджията ги поглежда, замисля се и пита:
Вие май сте понапили… а?
Тогава отзад се надига другият — едва-едва, с вид на човек току-що върнат от отвъдното — и промълвява:
Няма… не съм аз… само… за мен… една… касичка… от бара… че съм забравил да си взема настроението…
Пиянски
Двама приятели, дето си нямат много сила в ръцете, ама имат голямо умене да се хвалят, не се бяха виждали отдавна и отидоха да си почерпят. Пийнали доволно и единият се закани:
Ако знаеш колко съм смел… нищо не може да ме уплаши!
Другият го удари с присмех:
Да бе, да! Хайде на бас за 100 лв. да отидеш при оня охранен тип в съседното сепаре и да му дръпнеш един шамар зад врата, без той да те пребие.
Не може ли?! Как да не може!
Стана първият, отиде при типа, който тъкмо си говореше с компанията, и му удари здрав шамар зад врата. Типът мигом подскочи да го прати на земята, а нашият човек вдигна глава и:
Абе, Батю, ти ли си?! От казармата не сме се виждали!
Батю си помислил: „Тоя е на един удар. Ще го нокаутирам… и ще ми създаде проблеми. Пак обяснения, полиция, актове… Айде! Пък и ако е решил, че е Пешо… тоя май си го е прихванал.“ И отвърнал бодро:
Глупости, момче. Аз не съм Батю.
Леле, господине, извинявайте! — нашият се вцепени от ужас. — Вие сте като близнаци с него. Точно заради това… ей, така… с приятелския поздрав зад врата.
Батю сви рамене:
Добре, оставете ме. Не е работа.
Нашият се върна при приятеля си, който го гледаше като домат без сос, и му изтръгна 100-те лева. Двамата продължиха да се черпят, ама хванатият на бас не можа да си намери място от яд и след малко пак каза:
На бас за 500 лв., че не можеш да му дръпнеш втори шамар и пак да ти се размине.
Не може ли?! Как да не може!
Пак стана, пак отиде, пак шамар — и пак:
Батю, как си бе?! От казармата не сме се виждали!
Батю се изкашля и го погледна като човек, който вече е изтърпял достатъчно:
Момче, ти си направо за бой… Аз не съм Батю.
Ох, извинявайте… — нашият се разтрепери. — Ако можехте само да видите Батю… Вие двамата сте като две капки. То казарменото приятелство си е работа: той е едрият, аз съм вейката. Та затова ви поздравявам така. Ако и вие ме поздравяваш с шамар, ще стане мазало — и по сметката, и по другото… Много ви моля, прости ми!
Добре, няма проблем — отсече Батю.
Нашият се връща — приятелят вече му тръсна 500 лв., цъфнал от унижение и яд. А Батю гледа отстрани и си мисли: „Тоя е пиян. Първо ме бърка, после пак ме бърка. Ако дойде трети път, вече няма да се разправям — ще го прибера с един ритъм за спомен.“ И тъкмо се опъна да стане и да се премести в другото сепаре, нашият пак подскочи:
На бас за 1000 лв. да не можеш да отидеш и да му лепнеш трети шамар… и пак да ти се размине!
Не може ли?! Как да не може!
Отиде. Лепна третия шамар зад врата. Батю подскочи да го „прибере“, ама в същия момент нашият му се усмихна с облекчение:
Абе, Батю… ти тук ли си бил?! Ако знаеш как се издъних. Само преди малко един бабаит — заради поразителната прилика с теб — изяде два шамара… и така и не разбра кой кого поздравява!
Пиянски
Двама приятели:
Направо кошмар. Жена ми не ме оставя да ям спокойно!
При мен пък е друго. Още като вляза и тя ми вика: „Яж…“ — и веднага добавя: „…само от това, дето аз съм ти подредила!“
Пиянски
Двама разговарят:
Най-мразя да се напивам пред жена си.
Защо?
Ами трудно ми е да гледам как се събират две бири на една и съща мамица!
Пиянски
Двама руснаци се събрали да пият и на другата сутрин телефонът звъни на единия.
Митя, ти и аз вчера в кръчмата ли бяхме?
Да, бяхме.
Бира пихме ли?
Пихме.
Ракия пихме ли?
И ракия пихме.
Че даже… минерална вода с газ ли?
Да, и с газ… какво става?
Не, Митя, не ходи в банята!!!… Обаждам се от Москва. Сега току-що ми казаха, че ти си взел душа на целия етаж!
Пиянски
Двама руснаци стоят пред супермаркет и спорят:
Този път ще вземем четири.
Как четири — вчера взехме четири и свърши за миг. Вземаме две!
Как две — преди два дни взехме две и пак не стигна. Вземаме три!
Как три — пак опита, пак остана. Вземаме две.
Не. Три.
Не. Две.
Три!
Две…
И след дълъг и нервен спор решили накрая да вземат две. Влезли в магазина и поръчали:
Един кашон водка и две… репички. Да има за мезе.
Пиянски
Двама се прибират в село подпийнали през нощта.
Гледай, Стане, у нас през комина се пъха някакъв крадец!
Пъха се… спокойно — аз ще му „помогна“. Като запали комина, жена ми ще си помисли, че аз съм пуснал печката… и ще му викне “ето ти, да го разчистиш!” — та да забрави даже да краде.
Пиянски
Двама седят в кръчмата и си говорят:
Вчера жена ми каза, че съм „толкова забравящ“… и аз реших да си водя записки!
И как е?
Ами втори ден вече не мога да ги намеря — явно съм започнал да ги забравям още по-усърдно.
Пиянски
Двама седят в кръчмата. Единият, решил да се заяде, му казва:
Пусни си майка ти!
Другият го поглежда спокойно и мълчи.
Пусни си майка ти!
Най-сетне другият отсича:
Стига, бе — тате, закъсняваш. Вкъщи те чакат, а ти си пиян!
Пиянски
Двама си говорят:
Хайде да се напием и да си кажем неща, които трезви никога не бихме признали!
Добре де… ама Вие наистина ли сте лекар?!
Да.
Е, тогава няма да казвам нищо… че да не ми изпишете още една бутилка.