Група глухонеми наели цял ресторант. Събрал управителят келнерите и рекъл:

Глухонемите дошли и най-вече правили жестовете за пиене. Няколко часа минавали, а келнерите носели едно след друго.
Накрая един келнер хукнал при управителя:

Група от Перник направи страхотно откритие. Намериха един ден от годината, в който не са се напивали… и веднага го честват, за да не им се размине.

Група рокери минавали покрай някакво крайпътно заведение. Жега било такава, че чак въздухът треперел, та решили да не се мъчат на мотори, а да влязат за по една бира и малко прохлада.
Още на входа ги блъснала яка чалга — уредбите бяха на макс, направо да ти стане лошо. Пичовете с кожените якета изтърпели няколко песни като за светъл подвиг… и накрая тарторът им вдигнал ръка и казал на управителя:

Управителят се усмихнал накриво, взел парите и тръгнал да обявява:

И пуснал чак тогава чалга ремикс на „Пурпур“, ама така, че барабаните звучали като тракане на пластмасови чашки в салата.

Група ученици на излет в планината видели посред гората една самотна колиба. На прага — застанал старец с дълга бяла брада, сякаш излязъл от приказка.
Учителката го поздравила и попитала с усмивка:

Старецът кимнал:

Тогава тя продължила:

Учителката се зарадвала:

Учителката се обърнала към учениците, сияеща:

Точно тогава от храстите се разнесе страшно ръмжене. Хлапетата пребледнели, подскачали и се хванали един за друг от ужас.
Старецът се засмял мило:

Група ученици, заедно с класната си ръководителка, отишли на излет. По пътя стигнали една самотна планинска поляна и видели колиба. Пред нея стоял старец с бяла брада — усмихнат, спокоен, все едно си е поредната сутрин навън.
Учителката го поздравила възхитено:

Старецът се поклонил леко:

Класната се усмихнала още по-широко:

Учителката тържествено се обърнала към децата:

Точно тогава от храстите се чул страховит трясък и рев, сякаш някой разтърсвал гората с рог. Учениците замръзнали на място, оглеждали се през сълзи от страх и шепнели един на друг:

Старецът обаче само се засмял добродушно:

Д. И. Менделеев открил 40-градусовия алкохол. После открил 20-градусовия ликьор. И чак сутринта разбрал, че химията не е за пиене — трябва да се смесва само във формули, не в чаши.

Да отделяш пари за борба с корупцията в България е като да отделяш ракия за борба с алкохола — първо я наливат, после се чудят защо пак е пияна цялата работа.

Да отидеш пиян на работа е като в шутър. Всичко е ясно — целиш продуктивност, стреляш по задачите… ама най-важното е да не ти направи “хедшот” шефът.

Да отучиш жена си да купува всичко наред не е трудно. Само сменете навиците: докато пазарува, всеки нов артикул го „поливайте“ — не го пускайте да се прибира, докато не „изсъхне“ от желание. С две-три покупки започва да пресъхва ентусиазмът… и портфейлът ви.

Да пием за настъпващата година — да е по-хубава от миналата, ама чак толкова, че догодина да има какво да празнуваме и ние!

Да пием за нашите жени и любимите ни — и дано никога да не се засичат по между си… за да не ни се налага да избираме кой какво е казал!

Да подкрепим протеста на майсторите на ракията — мацките са сезонни, ама ракията е за постоянно.

Да разбереш, че последната чашка (бутилка) е била излишна, е възможно само ако си се наел да я изпразниш до дъно.

Да се живее с мен е приятно — особено когато никой не ми казва „стига“, а чашите сами продължават да се пълнят.

Да се пие по една ракия вечер е не само полезно, но и малко… рисковано — защото после втората вече започваш да си мислиш, че “утре пак” е научно доказано.

Да слушаш, кимаш и доливаш — и това вече е разговор… просто само че на бира.

Да чуеш „Наздраве“ — най-доброто приспивно песенче… особено когато се чудиш защо масата е станала толкова висока.

Да “отучиш” жена ти да пазарува наред не е трудно. Просто започни да й обещаваш: “Скъпа, ако купиш това… ще го поливам с грижа.” И всеки път, като стигне до касата, вече пита: “Ама нали няма да умре?”

Да “ударим” със студена бира по глобалното затопляне! Ако пак стане твърде горещо — просто я слагаме в още по-студена кофа!

Да, наистина съм на толкова. Само че ракията не ми личи — аз съм на ниво, ама тя е на „скрит режим“.