Говорят си двама крадци на дребно:

На другия ден оня пак:

И така няколко дни, докато другият не издържал и рекъл:

Говорят си двама наркомани:

На другия ден пак същия:

И така няколко дни, докато единият не издържал и казал:

Говорят си двама наркомани:

На другия ден оня пак разправя:

И така няколко дни, докато най-накрая третия път не издържал и казал:

Говорят си двама приятели и единият се оплакал:

Говорят си двама приятели и единият се оплаква:

Говорят си двама приятели и единият се оплаква:

Говорят си двама приятели на по бира. Единият вдига чашата и казва:

Говорят си двама студенти след изпит:

Говорят си двама студенти след изпит:

Говорят си двама. Единия:

Големият плюс на кафето е, че може да се пие и на работа… А големият плюс на еспресото е, че по цвят е като “кафето” на шефа — все едно е направено за наказания.

Голяма жега! Наведа ми се свят, изправя се хладилникът — и ми се разтваря!

Голямата ракия е бягане от отговорност, ама малката ракия е истински отбор: тя само те натиска да кажеш “Аз” и после бързо избягва!

Голямо междучасие. Кабинет по биология. Учениците лудеят. За зла участ Иванчо решава да “помага” на природата и събаря бутилката с йодната тинктура. Тя се разпилява и се чупи, а учителят е известен навреме.
Понеже до началото на часа остават само няколко минути, всички си казват: “Е, няма да правят лабораторно…”. Да, ама не!
Учителят ги изненадва, като вади от шкафа една малка бутилчица от 200 грама — съвсем очевидно купена от най-близката квартална аптека/магазин. Налва в мензурка, слага капка, после и… червей.
Минават пет-шест минути. Животинката се свива, отпуска се и накрая издъхва.
Учителят се обръща към класа:

Настъпва пълна тишина. Никой не смее. Само Иванчо вдига ръка:

Господ отишъл в студентски град в София и решил да се разкрие на някой. Срещнал един студент и започнал:

Студентът го прекъснал:

Господ се хванал, купил две бири и се качили в стаята. Като ги изпили, пак се разплескал:

Студентът пак го прекъснал:

Излязъл навън, върнал се с две кутии паста за унищожение на махмурлук и казал:

След като хапнали и Господ се отпуснал:

Студентът отново:

И донесъл от някъде “нещо” — евтино, миризливо и отворено като митология. Като го “обяснили” на Господ и той замаян рекъл:

Студентът се навел и му шепнал:

Господ се стреснал, поизправил се и заяви гордо:

Студентът му махнал с ръка:

Господ пита Свети Петър:

Свети Петър:

Господ пратил Дева Мария на земята да види как се живее по света.
Тя изпратила първо телеграма от Русия:
„Хората тук пият, после пият още. Работят от време на време — най-често ‘по нужда’. Общо взето… тежък режим.“
Пратила втора телеграма от България:
„Хората тук пият, после работят… и междувременно се оправят както могат. Общо взето — свършена е работа за никого.“
Пратила трета от Западна Европа:
„Хората работят пет дни, почиват два. Има ред, има правила, има спокойствие. Утре летя към Америка!“
Господ чакал вести от Америка, ама дошло нищо.
Пратил Свети Петър да провери какво става.
Отива той и гледа: Дева Мария седи на една поляна, музика звучи, много храна, много веселба — около нея едни хубавци, дето не слизат от страхотна позиция.
Мария го зяпнала и казала:

Господа, не прекалявайте с алкохола на първа среща — в името на това да сте „най-очарователните“. Защото понякога след третата ракия откривате, че не е тя, която не го заслужава… а вие.

Господи, какви съм ги правил… в нощта на петък срещу понеделник — явно някой ме е програмирал за приключения, па после ми е пуснал „рестарт“ в понеделник.

Грузинско празненство. Домакинът обявил тържествено:

Гиви се изправил, замълчал половин секунда, после само:

Всички се зарадвали — това точно го очаквали.
След малко домакинът пак:

Гиви този път дори не се изправил напълно. Само се надигнал малко-колкото да му личи уважението, и рекъл:

И чашите — хайде! — сами се вдигнали.
Някак си пак мина—мине време и домакинът:

Серго се изправил спокойно, подредил думите си като хората и започнал бавно, тържествено:

Всички го прекъснали в един глас: