Вчера най-сетне постигнах пълна и окончателна победа над пушенето — нормално е днес да празнувам с едно малко „довиждане“, нали?
Вчера оправих печката с термостата.
И как е — работи ли?
Разбира се. Сега термостатът се обажда на всеки десет минути и пита дали пак е студено, та да го “настрои” още малко.
Вчера преброих четири мравки. - казва Мишо в клас. - Две бяха работнички, а другите две — началнички.
Преподавателят го гледа с подозрение:
И откъде разбра?
Мишо се усмихва:
Много лесно! Две носеха трохи под плочката, а другите две стояха над тях, сякаш ги командваха.
Вчера случайно се качих в асансьор с непознат мъж. Благодаря ти, асаньоре! Сега знам какво е “интимна дистанция” — просто ни я е определил кабелът между етажите!
Вчера те видях да излизаш от кръчмата.
Какво да правя—не мога там да живея, нали.
Вчера те видях да излизаш от фитнес залата!
Какво да се прави — не мога да остана там, докато ми свалят програмата за тренировка на телефона!
Вчера те видях да се клатушкаш пред блока.
Какво да правя, като нямам къде да живея — търся си входа по кръчмите.
Вчера ходих на кино. На последния ред.
Хубав ли беше филмът?
Не знам… гледах го отдолу на горе.
А ти нещо запомни ли?
Не… само че пуканките бяха супер. Пък аз ги ядох мълчаливо, за да не ме питат какво толкова гледам.
Въведох ПИН за банкова сметка три пъти и сега ми блокираха. Не помня кода, честно!
Тогава ще трябва да отидете в банката и да си го възстановите.
А, да не взема пак да си легна? Може като се наспя, да ми се върне паметта и да си спомня какво съм набивал!
Възрастта е само една цифра. Тя не казва нищо за ума ти или за това как гледаш на живота. Всичко зависи не от годините… а какво си преживял.
Млади човече, тогава покажете преживяното — личната карта! И оставете бутилката, че по цифрите не личи колко сте издържали!
Говорите с особен акцент. Откъде сте?
От бара! Нали знаете — като пия, и езикът ми става на „сервиране“… и почва да говори по малко от всичко.
Господине, зад волана сте пиян! - гръмва катаджията, като го гледа строго.
Не съм… поне не напълно — опитвам се да говоря тихо… че съседите отзад да не разберат, че ги карам на лечение с “движение”!
Господине, как предпочитате да отворите тази каса — с парола или с ключ?
Ммм, с парола… щом вече съм изпушил ключа.
Господине, трябва да спрете кафето!
Как така, докторе?
Ами нали знаете—вместо една чаша кафе, изпийте една вода.
Докторе, вие нормален ли сте? Кой пие по 30 води на ден?
Господине, трябва да спрете сладкото!
Как така, докторе?
Ами вместо една торта, изяждате по една ябълка!
Докторе, вие нормален ли сте? Кой яде по 30 ябълки на ден? Аз поне да съм щастлив с тортата!
Господине, употребили сте алкохол и по член 11 трябва да ви задържа!
Г-жо полицай, и вие на 11-ия член ли ми го казвате?!
Госпожице, изпитвам към вас смесени чувства!
Ами нормално — вие пък какво очаквате? Нали ме наричате “обич” и “ад” в едно и също изречение…
Готово, свърши...
Какво? Пиенето ли, брат?
Не! Нашата любов!
Уф… Изкара ми ума!
Да пием по едно?
Ти да не си откачил? Така ли говориш на приятел?
Спокойно… това не бях аз, беше стомахът ми. Наливай!
Да пуснем нова бира на пазара.
Каква?
„Незаменим“ — и хората ще си избират според настроението.
Ей така! „Остаряло“, „победно“, а най-вече нефилтрирано „днешно — ама за утре“.