Ако имах власт, щях да наредя всички чаши с алкохол да се дават на хора, които ги искат… и да се затвори барът.
Въздържател ли сте?
Не, барман!
Ако имаш избор — салата, скара или сладко, кое ще вземеш?
Ще се обадя на майка си да ми каже кое е по-здравословно… и после ще си взема всичко.
Ако прекалено често и в големи количества се пие бира, накрая на човек му писва.
Въпрос:
Какво не е наред с бирата?
Ало!
Да слушаме ви!
С клуба на анонимните длъжници ли говоря?
Да, кажете!
Чух, че помагате на хора в безизходица?
Верно е — с каквото можем да ви помогнем!
Абе… не ми стигат 2, 70 за таксито… че да ми откара до там, където вече не ме търсят!
Ало, Ванка, нашите пак заминаха на вилата! Нали се сещаш какво ти говоря?
Е, добре де… ще донеса домати за салатата, ама без да ми се въртят в главата!
Ало, адвокатската кантора ли е?
Да, кажете!
Обаждам се за съдебен съвет.
Слушам ви!
Имам проблем—диагностицираха ми, че страдам от синдром на “паралелния живот”. Едното ми аз всеки ден ме натиска да оправям документи, да ходя на работа и да не закъснявам, а другото… другото ми аз ме кани по нощи, харчи ми парите и накрая ме кара да лъжа хората, че “утре ще е по-добре”. Мога ли да го съдя?
Разбира се, господине. Ако искате, можем да представляваме и двамата ви—така ще спестите хонорари.
А каква е процедурата?
Пускаме една молбичка, после чакате експертизата, съдът се произнася и… обвиняемият се “прибира” в подходяща институция. Вие спокойно продължавате напред.
И колко ще струва?
Със съдебните разходи—около сто хиляди.
Ъъ… ама той като излезе, че е “другото ми аз”, всъщност не е чак толкова лош. Пийва малко, ама работи, старае се, даже има приятели—какво толкова… ще помисля, довиждане.
Ало, господине, не затваряйте! Хайде елате в кантората—ще измислим как да намалим цената!
Затвори… ма тоя адвокат въобще не ми изглежда луд… кви са тия документи и съдилища, бе, аман!
Ало, изтрезвителното ли е?
Да, моля.
Ако може, запишете ме за довечера… Имаме двама приятели, ще си правим “контролен тест” — да видим кой е най-малко опиянен.
Ало, искам да поръчам за в стаята си безалкохолна бира и цигари без никотин!
Господине, чудесен избор! А междувременно да ви предложим и нашия пакет „надуване“ на часа — за да не ви се налага да си вършите работата сами!
Ало, обаждам се само да ти кажа, че те обичам!
Господине, тук е сервиз за перални — сигурно сте сбъркали номера.
Знам, знам… И все пак не мога да спра да ви „пускам“…
Ало, тръгваме да пием, идваш ли?
Да, разбира се… а кой се обажда?
Аз съм — ама се обаждам от другия бар, че нали уж “отиваш” вече!
Ало...Да..Ами...Добре, ще помисля…
Кой ти се обади, миличък?
Пепи. Кани ни на гости, ще празнува нещо…
Наистина? Хм..И какво каза?
Той каза, цитирам: „Абе, тукъъ, ъъъ, е таман…“
Алоо, жена! Ела да донесеш акордеона в кръчмата, че ако аз го взема, ще стане мазало… и двама ще сме виновни!
Алоо, питейна ли е таз вода, или пак нещо смешно?
Да, слушам, кажете!
Ами от жълтия кран ми тече сладко, а от зеления горчиво…
Какъв ви е проблемът, господине! Няма как да е така!
Е, има… Като си гледам фактурата — от жълтия трябва да е „Медено“, а от зеления „Кафе-Зелено“!
Ау, мамоо…
Кажи, Жороор…
Хапна ли нещо?
Не, ни трохица…
Бай Иване, що пак ставаш толкова рано?
На теб като ти се чете сутрин, до обяд ли чакаш?
Барман, дай ми уиски с кола.
Свърши, става ли с Пепси?
Да.
…и тогава за пръв път пих Кока-Кола с Пепси — да не остане и аз без избор.
Барът работи ли?
Работи, работи… само че това вече не е бар, а сладкарница за риби. КАКВО ДА ТИ НАЛЕЯ — ЛЮСПИ?
Баце, мой ли да дойда довечера с Жени на купоня?
Ако искаш ела и с музика, само донеси ракията.
Беше красива, умна… и така ме вкара в един филм, че направо ми идваше да не изтрезнявам.
Беше много лесно да хванем този престъпник — разказва полицай на журналистите. — Той си мислеше, че е гениален: разбил е сейфа, взел е парите, изпил е едно ракия, после е запалил цигара… и пак е оставил следи.