Брат ми за рождения си ден така се напи, че щом донесоха тортата, започна да си търси по джобовете запалка…
Е, добре де, не значи задължително, че е много пиян.
Чакай, чакай… разправям ти — гледам как духа въздуха върху свещите, и свещите светят от само себе си, а той честно: „Къде е запалката бе, не мога да намеря!“
Брат'чед, знаеш ли как наричат сервитьора в пицарията?
Как бе, брат'чед?
Доставчик на парче… ама нали не му викат „въздух“, щото само гледа да не му изстине!
Брат, защо лицето ти е посивяло като камък?
Премери се сокът… разля го върху тостера.
Брат, извинявай за снощи, малко ме хвана музиката!
Кво малко бе, ти снощи викаше „джанъм“ на съседката пред жена ми!
Брат, снощи много се изсили!
Не бях чак толкова пиян…
Брат, ти попита баща ти има ли още да ражда…
В моята кантора клиентите винаги настояват да им дадат най-малкото.
Интересно! А какво работите?
Съдия в административен съд. Аз им давам минималните глоби… за да не ми вземат максимума.
В тази айрянка има кафе! Три сутринта е!
Ето защо вече е толкова „бодра“!
Ванка, защо ти е превързана ръката?
Ми снощи като излизаха от дискотеката, един тип ме бутна и ми налетяха всичките прически върху ръката!
Вашето дете е много забавно… на колко години е?
На две бири и една лимонада… и не се сърди, ако му откажете — просто си търси следващата „игра“.
Вие не пиете, за да си пазите здравето ли?
Не… пестя, за да ми стига за ракия.
Вие спортувате ли редовно?
Редовно — не чак толкова… по-скоро поддържаме контакт. Тренировките се обаждат, аз се връщам.
Виждаш ли комшиите, дето висят отвън?
Комшиите ли? Какви комшии, нормални хора си седят и си пийват. Пък и даже не ги познаваш.
Е, не ме кефи как гледат.
Как как — всеки гледа.
Така ли?! Аз веднага ще отида и ще им поискам салфетки… тогава виж какви очи ще ми пуснат! Ама като ме загледат така, ще разбера и кои са изобщо…
Винаги си нося в джоба листче с адрес, за да може някой да ме прибере вкъщи, когато фриволно се поизпързалям от алкохола.
И какво пише на листчето?
„Пловдив, център, до…“
Но ти живееш в София!
Живея в София, ама веднъж все пак ме заведоха чак до Пловдив!
Винаги си толкова уверен и раздаваш кураж като на пролетен празник. Как го правиш?
Къркам… по-силно от съмненията.
Влязох вкъщи много късно, пиян — и децата не ме познаха!
Как така?
Като изтрезнях… децата се оказаха съседи, а аз — ключът в чуждия апартамент!
Все казваш, че непрекъснато водиш битка с цигарите, а и днес си се унесъл като локомотив!
Какво да направя, когато и днес загубих двубоя… направо да си сменя спорта — отборен, с пепел!
Всичко е преходно! — рекъл Бай Иван, като му свърши ракийката и реши, че е време за водка.
Всяка трошичка хляб всъщност е трагичната история на едно пшенично зрънце — то си мечтаеше да стане на салата, но накрая попадна в мелницата и оттогава само се троши, за да ни оправдава.
Вчера вечерта какво прави?
Нищо… спрях да пия.
Как така нищо?
Ми то като вече не пия, няма какво да правя — всеки път пиенето ми беше програмата.