Знаеш ли, колко пъти съм ходил на гости и нито веднъж не съм си тръгвал гладен?

Ами… още щом сложат тортата на масата, аз вече съм „хапнал“ — просто… от стола под масата.

Значи, докторе, вчера пихме с едни приятели… Като свърши водката, решихме, че „ще сме по-изискани“ — и почнахме с вино. Като свърши и виното, един каза: „Няма какво, да завършим като хората“ — и извадиха коняк. Пийнахме, усмихнахме се… и точно тогава дойде още един и донесе цяла каса бира.

А после… отворихме пакети с бисквити. И се оказа, че те не са за гризане… а за „баланс“ — защото иначе нямаше да се чувстваме толкова… философски.

Значи, докторе… вчера пихме с едни приятели. Като свърши водката, минахме на ракия. После, за да “заключим” вечерта, намерихме уиски и го изкропихме до последната капка. Дойде и още един и донесе каса бира.

И кое казваш е любимото ти питие?

Как така „следващото“?

Иванчо, вчера баща ти пиян ли беше като се прибра?

Иванчо, как пищи котето?

Иванчо, какво ще кажеш на майка си, като се прибере и те попита колко чаши ракия си изпил?

Извинете, господин сержант, не съм искал да превишавам скоростта… но така се напих, че повърнах върху таблото и скоростомерът ми вече не отчита — или показва само “Весело!”

Извинете, госпожо, не съм пиян… Просто като ви видях, очите ми се замъглиха от красотата!

Извинете, къде в това село продават луканка?

Да!

Имате ли водка?

А уиски?

Бира?

Добре… нищо не пиете ли?

Имате ли хоби?

Но това са пороци, не хоби!

И къде ходите?

Имаш ли някакви планове за утре?

Имаш ли планове за утре?

Имаш ли си мечта?

Каква?

Чудесно, стига толкова — почвай.

Интересно… Поканих те да изпием по едно за твое здраве, а ти вече си изпил цялото буре.

Искам ракия и салата!

Да си направя няколко облачета в тая жега… да стане по-хладно отвътре, че навън май вече се печем!

Искаш ли да играем на ковбои?

Тогава върви да търсиш салам!

Искаш ли да хапнеш?

Не знам…

Искам да разбера и аз… преди да разберем.

Кажи ми, защо пиеш в четвъртък?!