На тях — кафе и коняк, на останалите — еспресо без нищо! Към кухнята — марш!
Пиянски
Получих SMS от оператора: „Общувайте с приятелите си 3 пъти повече!“
Не благодаря — нито черният ми дроб ще издържи, нито пак ще ме пуснат да излизам.
Пиянски
Получих писмо в дамаджана… От два дни го чета и всеки път като стигна до „помисли за мен“, ми се разлива по гърлото като ракия.
Пиянски
Помолих Бог за интервю. И за моя изненада — отговори ми „да“.
Влез! — каза Той. — Искаш да си интервюираш Бог ли?
Ако имате време… — отвърнах аз.
Той се усмихна, поклащайки брадата си, и рече:
Моето време се казва „винаги“ и стига за всичко. Какво искаш да ме питаш?
Не такива въпроси, които са Ви случайни. Кажете ми, кое най-много Ви учудва в хората?
Замълча за миг, после каза:
Че постоянно се надбягват със собствените си дни. Докато са малки, искат да пораснат — и щом пораснат, копнеят да се върнат към онова безгрижно „утре“.
Че жертват здраве за пари, а после харчат пари, за да купят обратно здравето си. Че се тревожат за бъдещето, сякаш то им е гарантирано, и игнорират настоящето, сякаш никога няма да свърши. И най-вече… че живеят така, сякаш ще им се случи безкрайно. А после умират, сякаш изобщо не са имали живот. Той хвана моите ръце. Нямаше нужда от думи — и двамата го разбрахме. След дълго време попитах:
Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Бог се усмихна.
Като наш баща… какво бихте искали децата Ви да направят през Новата година?
Да научат — отвърна Той — че не можеш да накараш някого да те обича.
Може само да се превърнеш в място, където любовта да иска да остава.
Да научат — продължи — че доверието се гради с години, а се чупи за секунди.
Да научат, че най-важното не е това, което имат, а хората, които пазят до себе си.
И после, сякаш изброяваше добри намерения, които човечеството си забравя, Той добави:
Да научат да не се сравняват — защото винаги ще има някой „по-напред“ и някой „по-назад“, а никой не печели, когато мери живота си с чужда линийка.
Да научат, че богат е не онзи, който има най-много, а онзи, който се нуждае от най-малко.
Да научат, че думите им понякога са като лед: минават бързо, но оставят студ години.
После се наведе леко към мен и каза тихо, с онази човечна строгост, която имат само бащите:
И най-вече: да не влизат в Новата година с цел да „излязат прави“, а да влизат с цел да станат добри.
Защото завистта е кратък път до никъде, а любовта — дълъг път към „винаги“. Тогава осъзнах — интервюто не беше за мен. Беше за всички нас. И Бог, съвсем сериозно, ме изпрати с усмивка:
Казвай го на хората… като се сетиш.
Пиянски
Понеделник не се търси мотивация за работа — тя сама си идва. Понеделник е мотивацията.
Пиянски
Понеделник. Рано сутринта. Опашка от намръщени и мълчаливи мъже чака да отворят кварталното кафе. По тротоара между тях се промъква котка. От опашката излиза един, без дума я настъпва, тя се отъркаля нанякъде, и той веднага се връща на мястото си.
Пешо, що така бе? - прошепва човек от опашката.
Ами виждаш ли… Хората сутринта като стъпят на работа—вдигат шум, блъскат, пъшкат… А тази тука само “миау, миау” и прави каквото си иска!
Пиянски
Понеже не му стигаха парите да стане пълноценен алкохолик, преживяваше като трезвенде — буден, треперещ и с чувство, че му предстои най-страшното.
Пиянски
Понякога животът те притиска в ъгъла — особено ако си изпил три кръга бира и точно тогава решиш, че тоалетната е “някъде там, по-нататък”.
Пиянски
Понякога ми се пие текила на екзотичен остров… ама нещо не става — вместо това съм си в кухнята, отпускам се с ракия и гледам кухненския прозорец като морето! 😄
Пиянски
Понякога просто ти трябва някой да те хване за ръка и да ти каже:
Стига си мръсвал, пич! Измий се, че да миришеш като човек!
Пиянски
Понякога си мисля, че съм кабинет по химия — наливам в главата си разни реактиви, ама вместо “експеримент” получавам само миризма… на провал.
Пиянски
Понякога толкова ме мързи да си правя кафе, че направо си сипвам ракия… и като ми стане „по-горчиво“, се успокоявам, че най-накрая е станало по вкуса ми.
Пиянски
Поп и ходжа от едно село си купуват коли. Ходжата отива на гости у попа и вижда как попът благославя колата му и пита:
Какво правиш?
Попът:
Нали е християнски обичай — освещава се, за да върви всичко по вода.
Ходжата се прибира и вечерта пак на гости при попа влиза, хваща един трион и почва да реже аспуха на колата си. Попът го гледа и вика:
Нали каза, че се прави за да върви по вода?!
Ходжата усмихнат:
Абе върви… само че вече без дим — да не се дави!
Пиянски
Поп пътува в самолет. До него отива стюардесата.
Да ви донеса минерална вода?
Не, ако може сто грама гроздова.
На пет километра от земята:
Да ви предложа нещо?
Сто грама гроздова.
На седем километра:
Да ви донеса гроздова?
Не, искам чаша минерална вода.
Защо, нали досега на ракия я карахте?
Спокойно… наближавам до шефа.
Пиянски
Попитали Иванчо:
Кои са седемте чудеса на света?
Иванчо вдигнал рамо:
Ами… пирамидите, ракията, две други и още три… ама като свършат, чудесата приключват!
Пиянски
Попитали алкохола:
Защо караш хората да пеят, без да знаят текста?
Аз показвам истинската същност на човека.
А защо всички после твърдят, че имат “перфектен слух”?
Е, за трезвените може и да е вярно.
Пиянски
Попитали лекар:
Какво можеш да кажеш за болката при настинка?
Ами… не е за пренебрегване – най-добре си я комбинирайте с топъл чай.
Пиянски
Поредният семеен скандал. Жената се вдига на нозeте в истерия и започва да ръси обиди като от пуловер на автопилот:
Мъж прост! Дърт тиквеник! Хлапак нахален! Прасенце с глава на празна каса!
Мъжът лежи на дивана, безразличен, и гледа спокойно някакво предаване, сякаш нищо на света не го касае. Само от време на време прехвърля канал. Жената обаче не спира, ускорява и стига до последния етаж на гнева:
Взе, изпя, изпика, изпохарчи всичко! Нищо не остана! Само за пиене мислиш! Аз една нормална рокля нямам, пък ти ми тропаш по сърцето! И ей сега — гола ще изляза на улицата! Да ме видят хората какви “грижовни” сте!
Изскача навън и трясва вратата като файтон по калдъръм. Мъжът се сепва, подскача, хуква след нея:
Чакай, върни се! Няма нужда от такъв спектакъл!
Тя се обръща на прага, готова за нова сцена. Той задъхан:
Тъй или иначе излизаш… вземи ми една ракия от магазина, че ако пак гледам телевизия, да има какво да ме утешава.
Пиянски
Портиер се кара на пияница, заспал под прозореца:
Точно тук ли намери място да се съсипваш?
Абе, че кой ме е бутнал тъкмо тук… Нали ти си този, дето уж пази сградата?
Пиянски
Посетете отдел „Всичко за футбола“ — там продават цигари, бира и телевизори. Таргетът е ясен: да гледаш мача с кеф, докато пушиш и пиеш… всеки според силата си!