По-добре алкохолно натравяне, отколкото… да се оправяш на режим.
Народно руско поверие: щом е „безалкохолно“, значи е още по-виновно.

По-добре голямо хапване в малка компания, отколкото малко заплатено в голям завод!

По-добре да бъркаш коктейл, отколкото бетон — поне като го разлееш, ще има кой да го пие!

По-добре да ви е СРАМ в 9 сутринта, отколкото да ви е СКУЧНО в 10 вечерта! Сутрин поне има шанс някой да ви спре… а вечер шансът е само нощта да си тръгне, докато вие още дебатирате какво сте направили.

По-добре да работиш в екип с професионални пияници, отколкото с трезви идиоти… Поне пияните понякога си признават, че не разбират, а трезвите — никога не спират да спорят.

По-добре да ти наобиколят лирични поети, отколкото санитарки! Поне при поетите се знае, че ще те целят с думи… а при санитарките — с престилки.

По-добре с колене пред бара, отколкото прав пред шефа в офиса.

По-рано българинът вземаше буркан домашна лютеница и отиваше при зъболекар. Сега, след като сме влезли в Европейския съюз, първо ще изчезне домашната лютеница… а после — кой ще остане да ходи на зъболекар!

По-страшно от уран във водата е… вода в ракията! Един глътни и айде — дегустация на ядрен вкус!

По-хубава от на баба лютеницата се оказа на дядо — домашната ракия! Първо вика: „Само да отпразнуваме!“ — после всички се оказахме в чашите.

Повечето жени смятат, че казват глупости само когато са пияни—затова пият толкова, че да им се насъберат реални доказателства.

Повечето от дамите май биха си избрали втората супа, защото…
1. Телешката курбан чорба е “тежка” — само мъжете си я похапват, като се събират да спорят кой е по-голям герой… и после за всеки комат си търсят салфетка с легенда.
2. Пилешката супа поне е по-изискана — не я правят с “съмнителни подправки”, а с онези, дето поне миришат на чисто… защото иначе кокошката ще излезе виновна, а тя няма как да даде обяснения, мила.

Погребват наркоман. Баща му върви след ковчега и мърмори:

Отзад приятелите му го следват. Един от тях бутва другия и вика:

Позвъняване посред нощ в изтрезвителя:

Познавам хората по ръцете…! Например ако стискат чашка бира — значи са добри и готини! Ако обаче държат ключове — значи са опасни… защото скоро ще отключват проблеми!

Поканиха ме на арт перформанс. Не знам какво точно значи, но понеже „арт“ звучи като „изкуство“, реших да не се излагам — взех буркан с туршия.
Те започнаха да мълчат драматично… аз само питах: „Да не би да трябва да я отворя и да вдигна пушек за атмосферата?“

Поканиха ме на арт перформанс. Не знам какво точно правят, но за всеки случай взех шише ракия…
Като влязох, всички мълчаха и гледаха в една стена, а аз—понеже съм практичен—започнах да я „осветявам“ със саламурата си.
Водещият вика: „Браво! Това е концепцията!“ — аз: „Каква концепция?“ — той: „Че дори и празното пространство може да мирише на смисъл!“

Поканиха ме на гости. Реших да направя добро впечатление, да не се излагам.
Направих се на интересен… Оставих впечатление, което се помни с дни!

Покрай малките часове на нощта мъж стои пред входа и тропа по вратата, като крещи:

Минава покрай него рошав полицай с бастун и казва:

Мъжът подава въздух… полицайят мигом свива вежди. Мъжът прехапва думите, мустакът му се наежва, очите му се премрежват и той с величествен пиянски глас отсича:

Полицаи дебнат за превишена скорост. Стиска им се на един път — и идва една Лада, с 120 км/ч при разрешени 50.
Полицаят казва:

Жената мълчи, гледа право, само си оправя ръкавиците — ту едната, ту другата. Полицаят пак:

Тя пак мълчи и пак си оправя ръкавиците, все едно полицайят не съществува. На полицаят му писва и ѝ вика:

Тръгва си той. На другия ден пак дебне — същата Лада. Спрял я. Същият полицай… вътре — мъж.

Мъжът погледнал виновно и казал: