Пиянски симптоми:
1. Симптом: Краката ви са ледени.
Причина: Чашата ви капе върху обувките, защото държите „ъгъла на философията“ криво.
Решение: Дръжте чашата така, че отворът да гледа към небето, а не към земята.
2. Симптом: По стената срещу вас има прекалено много луни.
Причина: Лежите — и мозъкът ви прави астрономия.
Решение: Леглото, подът… няма значение — вдигнете се все пак и гледайте право.
3. Симптом: Всичко наоколо е разфокусирано.
Причина: Гледате света през празна чаша, вместо през себе си.
Решение: Напълнете чашата — оптиката на „щастието“ работи само така.
4. Симптом: Подът започва да се търкаля като диван.
Причина: Не подът се мести — вие сте си тръгнали без билети.
Решение: Поне се хванете за нещо и попитайте човека до вас къде се намирате.
5. Симптом: Всеки говори два пъти — първо нормално, после „втори дублаж“.
Причина: Ухото ви е в контакт с празна чаша, която усилва всичко.
Решение: Изправете се с достойнство — и сложете чашата обратно на масата.
6. Симптом: Стаята се върти, всички са в бяло, а музиката вечно се върти на един и същи такт.
Причина: В линейка сте и някой явно е активирал „повтори режима“.
Решение: Не мърдайте. Като платите, може и да поискате ремикс.
7. Симптом: Баща ви и всички ваши братя се смеят прекалено силно и са много по-високо от вас.
Причина: Изобщо не сте в правилната къща — просто вашият компас е паднал.
Решение: Попитайте дали това е адресът… и дали имат вашия фамилен телефон.
8. Симптом: Една огромна светлина ви заслепява като прожектор на премиера.
Причина: Спите на място, където светлината има право на път.
Решение: Станете, приберете се на топло — и ако трябва, кафето е универсалната светлина втора употреба.

Пият двама. Единият се оплаква:

Другият:

На другия ден първият пита:

Пият двама. Единият се оплаква:

Другият:

На другия ден първият го пита:

Пият си депутати на 15.09 в софийско заведение. По едно време келнера им казва:

Пийналите депутати мигом:

План за Деня:

…проблемът е, че дневникът ми не е „план“, а „преживяно“.

Планински водач към групата:

По време на Октомврийската революция имало строга забрана за пиене — „за да има чиста глава за чисто бъдеще“. Върви си веднъж Чапай и среща Петка — пиян като барел, чак лъскави му са ботушите.
Чапай го удря с поглед и му вика:

Петка се усмихнал широко и казал:

Петка:

Чапай се чуди, върти мустака, смята наум и накрая:

Петка:

Чапай се потил от яд:

Петка:

Отишли, напили се до припадък и тръгнали обратно. По пътя ги срещнал командирът и веднага вдигнал врява:

Чапай се изправил и казал:

Чапай:

Командирът се намръщил:

Чапай се обърнал към Петка и тихо, но доволно, му казал:

По време на вечеря в императорския дворец Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:

Всички изтръпват от ужас, а Ржевски, видимо ободрен от водката, с жар поема:

Вятърът духа, листата шепнат… чувате ли — шепнат!
А вечерта, в тишината, някакви гласове се чуват… думкат!
И знаете ли какво? Оказва се, че духът си е дух — стои си в природата и си работи по навик: духа, духа… и още как!
Така че, господа, по мярка, без пошлости — всичко е духовно… чак до степен, че направо се чува, че духът си духа!

По време на празнуването на Нова година малкия Иванчо пита татко си:

По време на революцията имало забрана за алкохол. Върви си веднъж Чапай и среща Петка — пиян до ушите, разкрачил се по пътя, все едно командва.

Петка се засмял и рекъл:

Чапай се мъчил, потъркал чело и накрая:

Чапай пребледнял, но не се отказал:

Чапай се заковал, гледал го като учебник без картинки, и накрая:

Петка доволен:

Отишли, напили се като за световно, и тръгнали обратно. По пътя ги пресреща командирът им и започва да им се кара:

Чапай се опитал да се оправдава, но командирът го отрязал:

Командирът вдигнал вежди и рекъл:

Чапай се стъписал:

Погледнал Петка, а Петка, още по-пиян, се провикнал:

По време на революцията имало забрана за алкохол. Вървял си веднъж Чапай и срещнал Петка — такъв пиян, че почти му се виждали мислите през очите. И започнал да му се кара:

Петка се усмихнал и рекъл:

Чапай се замислил дълбоко, бръкнал дори в джоба уж да търси смисъл… и накрая рекъл:

Чапай пак се потил от мислене и рекъл:

Отишли, напили се, върнали се. По пътя ги спрял комисарят.

Чапай веднага се оправдал:

Комисарят вдигнал пръст:

Комисарят промърморил тържествено:

Чапай се замислил, огледал небето, после земята, после пак небето… и изведнъж се сепнал:

Комисарят пребледнял:

И Чапай веднага отвърнал:

По време на руската криза в страната въведоха сух режим. Който си позволи да носи или пие алкохол, го чакаше смъртна присъда — директно разстрел.
В една студена лунна нощ по тясна улица клатушка се Петка и мърмореше: „моя страна — моя вода“.
От мрака изскочи мрачен стражар по шинел.

Петка се изправи колкото може, понамести си гордостта и каза:

Казакин се подсмихна: „Тоя пак ще измисли някоя тъпотия, ама аз ще я позная“, и викна:

Казакин се стегна: „Ей, сигурно е нещо просто“, и каза:

Казакин въздъхна: „Добре… втората ще ме спаси“, и:

Петка не бързаше:

Казакин си помисли: „Първото не беше чак толкова тъпо… ама това вече е…“, и отвърна:

След час двамата вървяха под ръка и вече пееха без да им пука.
Тогава насреща им изскочи Будьони.

Петка го побутна с лакът:

А Казакин, понеже бил „на кефа“, подкара:

Будьони сумтеше: „Тия и двамата са тъпаци… нищо няма да измислят“, и каза:

Казакин се зае да обяснява тържествено:

Будьони се замисли, потърка брадичка и накрая:

А Казакин се усмихна доволно:

По време на седмицата на Трифон Зарезан е доказано категорично, че ракията е направо фабрика за женски хормони. Само след три ракии почвате да се държите като по сценарий — сменяте настроенията през минута, убеждавате всички, че „не ви личи“, че всичко е под контрол… А след четвъртата вече вече не паркирате — карате, сякаш мястото ви е длъжно да дойде при вас.

По време на сухия режим. Един си варил ракия вкъщи и гледал по едно време водата да не му свърши. Излязъл да налее. А в това време двама милиционери влизат в къщата му:

Написал нашият: обяснения, дати, часове — всичко както си трябва, и им ги дал.

По време на тренировка един от момчетата пита:

Треньорът се замислил и отсвирил:

По данни на ЦИК партиите за изборите харчат десетки милиони левове. А на моя съсед, за да се напие и да ми обясни „какво точно предлагат“ всички партии, му стигат само 5 лева. После говори толкова убедено, че човек направо се чуди кой реално управлява — програмата или чашата.

По какво си приличат русокосата и телефон с нулев батериен индикатор?

По празниците двама пиячи беседват:

По принцип не пия, ама то не може всички да сме като Ивет Лалова — някой все трябва да си дава скоростта от другаде.

По телефона от чужбина: