Мъките на един празнуващ човек

Лошо ми е… умирам. Никога повече алкохол!
След третото усилие успявам да се изправя от дивана — прегърбен съм Г-образно, като счупена буква „П“. Някъде стигам до кухнята. Поглеждам се в огледалото: от лявото ми око до ухото имам следа като от паднал домат, а на другото око—залепени няколко резена луканка. Косата ми прилича на четка за тоалетна, ползвана от някой, който „само минава“, но минава с години.
Пия вода — не половин чешма, а направо половин язовир… и въпреки това устата ми е по-суха от парче сняг в пустиня.
Лошо ми е — ще пукна. Лягам обратно. Котката Ивелина се тръшва на гърба ми, за да ми „помага“, и ми тежи точно колкото добър закон от бюрокрацията. Дъхът ми мирише така, сякаш някой е направил омлет от чорапи и после е изстискал вълна.
Задавям се — едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка — явно снощи съм дишал прах от… стария килим.
Пускам телевизора. Бог ми е пратил мач от английското — „Ливърпул – Челси“. Благодарен съм. С едното око спя, с другото се опитвам да разбера кой точно е в засада.
От цигарите дробът ми свири като развалена тръба, сърцето трака като пералня на центрофуга, бъбреците са се схванали на „денс“, стомахът ме реже, а червата са се навили около гръкляна в опит да си сменят адреса.
Много ми е зле. Никога повече алкохол.
И тогава… любимата Нора влиза.
Опитвам да кажа „Здра…“, но излиза само „Змии“. Тя не ми обръща внимание — само се мушва в килера и започва да рови.
Идва пак… и най-щастливото нещо, което мога да си представя, пуска прахосмукачката:
„ВРРРРРР… ВРРРРРР…“
Ще ми се пръсне главата. Сякаш някой е сложил мозъка ми в буркан и го разклаща без капак. Виждам детството си: яздя малка мечка с три пъпа и падаме в тунел, който мирише на пържоли.
Прахосмукачката спира. Тишина като в църква…
Годеницата/любимата/Нора (и тази тишина я обожавам) започва да мие съдовете от вчера.
„ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН…“
Свивам се на топка, като изтърван чорап. Искам да кажа „Спри“, но не мога да сглобя думи, защото съм забравил поне половината букви от азбуката.
Изведнъж — трясък на пода. Много бавно успявам да се обърна.
Нора е над мен, гледа ме с очите на строг учител, който знае, че си писал домашното… но то не е твоето.

Мисълта ми е като бърканица без яйца, но събирам някои букви и измърморвам искрено извинение.
Внезапно всичко се променя — тя свети. Само за две минути на масата пред мен има:
кипела шкембе чорба, ледена бира, кисело зеле, люти чушки, топли кюфтета… все неща, които явно са минали през кухнята, без да чакат „утре“.
Успявам да седна. Първата хапка — нищо. Втората — пак нищо. Повечето ми вкусови рецептори са като мобилизирани в някоя война, а ранените са на лечение.
Но докато се чудя дали това е ад или просто добра домакинска политика…

Нора ми намига (ей така, като ангел с касов апарат):

За секунди чашите са пълни, салатата е оправена, и ние двамата започваме да се смеем.
Казвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме хванали, че хвърлям камъни по противника, и ме вкарали в патрулката.
„Да, ама… аз нарочно настъпих едно случайно лайно, и така двамата влязохме в колата — аз със цел да не бягам, те със цел да не се смеят.“
Нора припада от смях.
Исус шепне името ми — сега било моментът.
Изстрелвам се в банята, връщам се и я прегръщам (котката Ивелина вече е нащрек към клозета — за да не пропусне нищо).
Нора си получава заслуженото… а после лежим прегърнати, потни и щастливи. След малко продължаваме с почерпката.

Лошо ми е — умирам. Никога повече алкохол…
…и си поръчвам прахосмукачка. За всеки случай.

Мързеливият не си пуска кафе, защото не му се става да го налива — казва си: „Кафето може да ме намери… но аз не ходя никъде!“

Мъртво пиян пада и заспива по средата на тротоара. Минава една баба и го сръчква с бастуна:

Мюлер:

Щирлиц трескаво мисли:

НАДПИС В КРЪЧМА
Имаме ракия силна като обещанията ти, мътна като отношенията ви и сладка като усмивката на продавачката, докато казва: „Това на теб, нали?“

НЕ ПИЕ! НЕ ПУШИ! НЕ ХОДИ ПО МАЦКИ! Ама като види някоя мацка… чашата му пада в кафето и почва да “не пуши”… с две ръце.

НЯКОЛКО СЪВЕТА ЗА МЪЖЕ, ГДЕ СИ ГОТВЯТ САМИ.
1. Яйца се варят с черупките. Когато започнат да се лющят, значи са готови — останалото е късмет и нерви.
2. Пилешка супа се прави от пиле, което сте пуснали предварително да се “обиди” и да си тръгне само. Пиле се пече, ако сте извадили поне 2/3 от него с лъжица от тавата.
3. Боб яхния се прави само ако бобът има достатъчно вода и желание. Ако водата е малко — прави се печен боб, тоест “почти боб”.
4. Картофите се пекат във фурна, не на котлона. Най-добрите са печените картофи с ребърца. Най-добрите са печените картофи с ребърца, дори когато ребърцата не са картофи.
5. Риба се пържи в много олио, предварително загрято до състояние на “внимание”. Като я пуснете вътре, от нея трябва да капе вода — и тогава едновременно пържите риба, спасение и надежда.
6. Оризът никога не се мие преди готвене. Така едновременно готвите ориза и всички беди, които “някой някога” е казал.
7. Кафе в джезве се вари само ако сте до джезвето. Ако не сте — половината се пече, другата половина се губи в живота.
8. Лук, чушки и домати не стават за готвене. Съсипват всичко. Стават за салата. Ако са прекалено едри — режете ги наполовина и пак ви е трудно.
9. Вареното сирене е отвратително. По-добре е да го погледнете отстрани и да си кажете “виж се”.
10. Нито едно ядене не се приготвя с алкохол. Нито едно! Да налееш алкохол в кухнята и после да се правиш на кулинар — се наказва със строгия поглед на цялото семейство.
11. Най-добре се готви в магазина. Кълцана наденица и лютеница — две правила, нула време.
П.П. И най-важното! Не си печете сандвич с месо, лук, домат и чушки на тостера, докато пишете “как се готви” във фейсо — и в същото време си чатите с хубава жена! Тостерът няма да ви прости. Тя също няма.

На 14 години е и пише статус:

На 35 години съм и най-после срещнах жената, която ми каза заветните думи, които съм чакал през целия си живот: „Моят баща има магазин… за алкохолни напитки… и не, няма да ти давам отстъпка, ако не си точен.“

На Червения площад в Москва чуждестранен журналист пита руснак:

На бал младеж и девойка танцуват. Младежът пита:

На бизнес тренинг веднъж ни казаха: „Не казвайте думата ПРОБЛЕМ, а използвайте думата ЗАДАЧА.“ Оттогава животът ми стана много по-професионален.
И ако някой ме пита защо винаги съм усмихнат и спокоен… просто му обяснявам: алкохолът не ми е проблем — той ми е задача.
Само че… сроковете май са леко „гъвкави“.

На брега на язовира край село Добротица се е настанил един стар рибар. Седял, мълчаливо се взирал във водата и чакал като камък. На масата пред него — шише с ракия, една чаша, салата „шопска“ и настроение за цяла вечер.
Четири часа — нито кълване, нито нищо. По едно време плувката леко потрепнала. Той ловко вдигнал въдицата и… на кукичката се мъдрела една мъничка рибка, колкото за украшение.
Докато я отвързвал, неволно я пуснал в чашата с ракия. Старият рибар се присмял, промъкнал я с лъжицата, изплюл каквото трябва и я хвърлил обратно в язовира. „Айде, жива да е“, казал си и продължил да чака.
Само след няколко минути — кълване, кълване… започнал да вади един след друг цели шарани. Толкова, че в живарника вече нямало място — и почнал да ги нарежда на брега, един до друг.
Като се поизтърпял малко и се огледал, чул как от водата два шарана се провикват:

На бутилка бира открили следния етикет: „Приготвена по класически стандарти за чистота от 1623 г.“
Сигурно тогава стандартите са били доста строги, например:
1. Ако имате треска или чума — не бъркайте със същата лъжица като за маята.
2. Ако случайно попадне мъртъв плъх — не го връщайте обратно „за вкус“, ами слагайте му табелка „само за дегустация“ и пак го извадете.
3. Разбъркването да става с пръчка, държана на поне два лакътя разстояние от кацата, за да не се „разговаря“ директно с помията.
4. При влизане от животинския двор — обувките се дезинфекцират с три пъти изреченото: „Да чистим, да не бъркаме.“
5. Плесента и прокисването се лекуват по книга — тази на главния технолог, не на знахаря.
6. Оня, който налива, след отпивка задължително да избърше гърлото на бутилката с ръкав, за да не остане „личен отпечатък“.
7. За прогонване на злите духове закваската се „успокоява“ с три плюнки и една сериозна въздишка.
8. Ако някой падне в кацата, да не се мъти — минава се през сито, а после се брои като „екстра филис“.
9. А мише изпражнение в закваската се смята за подправка само ако е написано в дневника и началникът кимне.
И така… явно „класически стандарти“ означават: **чистота, но с характер.**

На българина 50 лева за парно са му „скъпо“, а 50 лева за салата в кръчмата са му „нормално“… докато сметне, че и без да яде, пак е дал парите.

На вниманието на всички, дето ме канят да ходим на кино:

На вниманието на домакините:
Ако добавите една-две чашки ракия в смутито, гостите ще са толкова в настроение, че ще ви „ударят точка“ за ягодите… дори да са минали отдавна само като идея.

На връщане от кръчмата пиян решил да си измисли план как да не разбере жена му, че е пил.
„Ще се прибера, ще седна да играя на карти“, рекъл той наум. „Тя ще види, че играя и ще си помисли, че ми е интересно… и че съм трезвен.“
И така направил — прибрал се, нагласил картите и започнал да върти тестето.
След малко жена му влязла в стаята и го попитала:

На въпроса на таксиметровия шофьор:

Пияният мъж го изгледа и му удари с портфейла:

На габровец му дошли гости. Настанили ги, почерпили ги, поразказали си. По едно време домакинът погледнал съпругата си и казал:

Тя кимнала и само добавила:

Габровецът се усмихнал, взел въздух дълбоко и широко отворил всички врати и прозорци… за да им стане “по-леко” и на чинията, и в къщата.