Пиянски
Мъжете са като GPS:
винаги те водят “най-точно”, но пак пристигаш на друго място;
като кафе:
най-добрите са горещи, силни и изобщо не ти се спи след тях;
като нов телефон:
в началото всичко е “вау”, а после постоянно се рестартира — най-често от проблеми с паметта;
като търговски агент:
не трябва да им вярваш на нито една дума, освен ако не е “безплатно”;
като ксерокс:
копират едно и също до безкрай, но чудо няма откъде да се вземе оригиналът;
като банкова сметка:
ако няма пари — ставаш и ти “сметка без покритие”;
като сняг:
не знаеш кога ще дойде, колко ще натрупа и дали няма да парализира всичко до вечерта;
като втора ръка кола:
евтино е, докато не разбереш защо не струва повече;
като грим:
изкушение до момента, в който започне да се топи;
като държавен служител:
каквото и да поискаш — все има “по-важно”, а накрая се оказва, че няма нищо;
като паркинг:
хубавите места са заети, свободните са “за тренировка”;
кат като косачка:
понякога тръгва, но друг път само мирише на “няма да стане”;
като баня в мотел:
изглежда чисто, докато не пуснеш водата;
като адвокат:
всяка вина има оправдание — стига да е написано с достатъчно “ако” и “но”;
като часовник:
никога не закъснява — просто винаги закъснява “малко” повече от нужното;
като видеото:
напред-назад-напред-назад… и накрая пак “стоп”, защото приключва батерията;
като сперматозоидите:
само един от милионите “удря десетката”, но всички се кълнат, че са стартовият удар;
като пуканките:
много вкусно — докато изчезне всичко, което си имал предвид да не ядат;
като охлювите:
ползят си бавно и тихо, но после се оказват в цялата къща, сякаш “така им е редът”;
като бутилка бира:
празна е от гърлото нагоре — и пак казваш “айде, още една”;
като камион с боклук:
ако го подцениш, намира те… и мирише;
и накрая:
мъжете са като домашна работа — уж трябва да свършат нещо, но винаги накрая се оказва, че ти ще го оправиш.