Маратонът е вечно бягане, а сметката — вечно “ще я платя”, ама в края винаги идва да лежиш по очи.
Размерът не е чак толкова важен. А на слона като му е толкова голям, защо още му е… багажът?
Редник Петров!
Аз!
Вчера имахте ли работа по наряд?
Тъй вярно, господин капитан!
Преминахте ли през плаца?
Тъй вярно, господин капитан!
Събрахте ли боклука до оградата?
Тъй вярно, господин капитан!
И подминахте ли без да гледате табелата „Гражданска отговорност“?
Тъй вярно, господин капитан! Три пъти!
Роди ми се син!
На кой прилича?
На мен, като съм на купон.
???
Смее се на глас, вдига шум на всеки 5 минути и обикаля да целува всички, дето “случайно” му минават пътя…
С жена ми постигнахме изключителна сексуална съвместимост! Вчера например и двамата се зарадвахме, че пак ни е много лошо… защото поне този път не спорихме кой какво е направил, а просто си легнахме.
С жена ми почти всеки ден правим секс.
Как така?
Ами, в понеделник почти… във вторник почти… в сряда почти…
Е и?
Проблемът е, че “почти” в нашия дом значи “точно преди да изгасне телефонът”.
С какви думи гейовете в Англия изпращат гостите си?
„Have a good one and don’t forget—къде е рейнбоуто?“
С колко жени си пътувала по работа?
3-ма.
Сигурна ли си?
Не, не с 11… Сетих се, че още една беше командирована, ама уж “само за ден”.
С мъжа ми постигнахме изключителна с*ксуална съвместимост! Ето вчера например и двамата ни се наложи да пием хапче… ама за различни неща.
С приятелката ми сме заедно само от четири седмици, ама докторът каза, че е бременна в четвъртия месец.
Защо ли?
Защото очевидно сперматозоидите ми са със суперускорение… и не искат да чакат любовта да си свърши работата!
Сакам да ми изпеете песента „Кой уши байряка?“
След кратко объркване и бърз спор, Оркестъра се обадил:
Добре де… само да уточним — „Кой уши байряка“ или „Кой ушил байряка“?
Само не върху лицето, че после не мога да си отключа айфона… и кой ще ми плаща сметките, ако съм заключен?
Сашке, имаш ли си гадже?
От една страна, да...
Ама откъде накъде „от една страна“?
От другата страна ми пише: „Не, благодаря!“
Сваляй си ризата, че да те „обследвам“…
Добре де, а защо ще ми обследваш ризата?
Защото ако има нещо под нея, няма как да не го забележа!
Световната глобализация доведе до „еротично разпределение на труда“.
Какво ще рече това?
Че различни държави и райони си вадят печалбата от различни „извращения“.
Като например?
Ето пример: ексхибиционистите си падат по Лондон, фетишистите търсят Париж, а в Холандия ходят само онези, дето обичат „неочакваното“.
Добре де, а кои идват при нас в България?
Как кои? Нашите хора… мазохистите — те обичат да им е неудобно, студено и все „ей сега ще стане по-добре“.
Свърши ли?
Да.
В мен ли?
Да.
Ами ако имам синдром на „изненадата“?
Няма начин, Гошо, няма!
Свърши ли?
Да.
В мен ли?
Да.
Ами ако реша да си направя бебе?
Няма шанс, Миме… това е най-вече за чудо, не за сметка!
Сега е сезонът, в който се ражда мисълта за лозето. А вие вече ли си отрязахте всички гроздове в селото?
Сега така ша ти я „режна“, че ша се чудиш как ти се казвам!
След три минути:
Е, как си?
Аз съм Ваня!
Сега ще ти разкажа най-новия виц!
Ауу, моля ти се! По-добре - недей!
Защо така?
Защото всичките ти вицове са толкова груби, че чак стават за диета!
Тоя не е такъв! Слушай сега! Значи, един пътешественик се загубил в джунглата. Изведнъж пред него изскочил някакъв туземец с голям звънец в ръцете...
Ужас! Спри! Спри веднага! Ето, знаех си — пак ще почнеш с цинизми!
Но аз - нищо лошо не съм казал!
Айде, моля ти се! Ако вицът беше нормален, щеше да кажеш: „с голям звънец и дрънкалки в ръцете“!
А сега — какво излиза? Тоя звънец само от къде го е „дрънкал“?! С какво го е разклащал?! С *кра си, нали?!