Скъпа, с теб сме женени от няколко месеца… и имам един въпрос, не искам да ме разбереш погрешно.
Кажи, миличък. Стига да не е нещо страшно.
В леглото напълно ме задоволяваш. Нищо, абсолютно нищо не ми липсва… само че… имам едно “но”.
Какво “но”, бе? Говори направо!
Ами… какво ти е мнението за секса “на душ”?
Ха-ха! Това ли било? Нямам нищо против.
Наистина? О, скъпа… трябваше да те питам по-рано! Страхувах се да не те разочаровам.
Разочаровам? Ти сериозно ли? Мен какво ме бърка как си прекарваш времето… с душа или без душа.
…Тоест, и с маркуча става?
Става, стига да си измиваш след това.
Скъпа, снощи те сънувах в романтичен сън.
О, миличък, и какво правих аз?
Ами… започнах да ти пиша любовно писмо, но звъни телефонът и всичко развали.
Скъпа, ти вече не ме обичаш ли както преди?
Преди кое? Преди да ме „поканиш“ на бала, а после да се снимаш с половин клас и да ми казваш: „Спокойно, само колежки“ ли?!
Ами… нали беше твоята рокля, нали?
Точно затова! Беше НАШАТА рокля… и твоите „само колежки“!