Що за възпитан… разхвърлян цирк?! Аз се мотая цял ден на работа — гладен, уморен, а ме „посрещат“ с два разтворени прозореца и един намазан с вътрешно-ведър празнен възглавничен котарак…
(котаракът демонстративно се провира под масата и изтъркулва дръжката на най-скъпия пантоф)
ще пуша тук! Днес ми е позволено, а вие се задушавайте!
(още по-високо)
Само че… мила моя, от известно време ми прави впечатление твоята „случайна“ приятелка Нина от съседния блок. И честно — на нея явно ѝ правя впечатление и аз. Тя може и да е от онези… нежните клюкарки, ама ние няма да живеем заедно, нали… така че кой знае какво ми става?
А приятелите ми ще се напият до такава степен, че пак ще почнат да говорят за теб — и ще ги нарека „морални“ само на майтап. После ще им изляза с едни мокри курабии върху кухненската маса… да видят за какво става дума!
(котаракът помръдва опашка и се оттегля към кухнята, бавно, с презрение)
(котаракът изчезва в единия пантоф)
(вратата към кухнята щраква)
Празнична трапеза! Навсякъде балони! Вино, водка, приятели, Нина, Светла, Дани, Иванчо, Петър Страшимиров… и любимата съпруга.
Изумени физиономии… устата не намира къде да се затвори… плакат, който бавно се откъртва:
„Честита 30-та годишнина!“ — и точно тогава отгоре: чиния, торта, смях…
И някъде в далечината едва се чува шепотът на жената:
„Честит рожден ден, скъпи… ние искахме да ти направим изненада… само дето закъсняхме… защото уж не си у дома…“