Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Момчета, да знаете каква кола имам!
Защо ни го казваш?
Ами така… да споделя с вас радостта си.
Кво чакаш бе? Доведи я тая радост, сподели я!
Момчета, искам да си сложа златен зъб!
Пу, ти да не си на мода?!
Още не… ама като стане, поне ще съм „по-добре“ подготвен!
Моше, верно ли е, че си дал всичко злато и пари на крадците?
Ами да! Дойдоха, казаха „само за секунда“ и ми сложиха каска отзад, намазаха ме със сирене и ме пуснаха в коридора.
И ти веднага ли им ги даде?!
А не бе, чаках първо да си довършат „инсталацията“… да не би после да излезе, че сметката е по наем!
Муцка, вчера ме накара да слушам час наред…
Е, това ли е обидно?
Е, да… преглътнах си всичко… и сега още ми тежи.
На 14-ти, кой празник ще празнуваш?
И двата — изкрещях на мишките в мазето.
На въпроса „Трябва ли да се вземе душ преди целувка?“
10% от хората на Чукотка казали: „Какво е това целувка?“
а останалите 90% отвърнали: „Какво е това душ?“
На моята вече ѝ става с изгрева…
Ммм, романтично! Завиждам ти — тя едва-едва се появява на хоризонта и… всичко става магия.
Каква магия бе?! Не, не. Пропуснах да уточня — на нея ѝ става само когато изгревът е в правилния ден… през нощта, докато е още тъмно… и точно когато „слънцето“ идва с парчета от обявата в бюлетина.
На моята жена краката са като моркови!
Такива дебели и гладки ли?
Не. Такива дълги и… твърде “в земята”… че трудно ги виждам!
На първа среща не правя „неща“, дето после се обясняват цяла седмица.
Спокойно… първо пийни, пък после говори за принципи!
На теб кефи ли ти тази работа?
Не.
Сигурен ли си?
Напълно.
Добре де, а заплатата хареса ли ти?
Не, май прекалено малка ми се видя…
А шефа?
Един път да ми е усмихнат… чак ми се стори леко неприятен.
Искам истината!
В живота си не съм лъгал… освен онази вечер, когато гледахме порно с жена ми.
Наближава 8 март, а аз още не съм купил подарък за жена си.
Ами купувай!
Не мога…
Защо?
Ако ѝ кажа, че това е празник за “равни права”, ще стане такава революция, че ще трябва да сваля всички задължения от нейния списък… и то за следващите шест месеца!
Най-важното в живота е никога да не се отказваш!
Аз пък с удоволствие бих се отказал…
С удоволствие ли? Тогава това вече е хоби, не отказване!
Нали каза, че си „невинен“?!
Па… да!
Е, а защо няма сълзи?
Абе, просълзявам се — ама нямам капацитет… учителката по история ми каза, че съм суха!
Наскоро прочетох, че мъжките тест*си струват четири милиона евро!
Гледам моя мъж и тази информация не ми дава мира…
Първо си мисля: „Браво, скъпи, ама къде си ги крил досега?“
После се сещам: „Ами ако са като вестника — цената е висока, ама никой не знае откъде точно?“
Научи ме да плувам! — помолва момчето.
Нека е следващия път! — отвръща момичето.
Но защо?!
Още не се справям много добре.
Добре де… А до следващия път къде ще се учиш?
Не ви ли дразнят еротичните сънища, господине?
Напротив, докторе… просто след тях жена ми така ме поглежда, че и без тях вече ми се спи.
Не ми говорете за „демокрация“. Такава система за мен не съществува — аз я закрих още преди години.
Парламентът стана излишен: когато има гласуване, после винаги се оказва, че аз не съм спечелил.
Затова реших по-икономично — ще има само един стол, с дистанционно управление.
Публиката ще гледа футбола при закрити врати, защото футболът е изкуство.
А реферите… те трябва да бъдат спасени — направо с бронтранспортьори: играта започва, а те после се „отчитат“ като извънредно лечение.
Що се отнася до живота — добре съм, щом осъмнах. И дори когато лежах в затвора, пак бях доволен: поне там всичко е ясно — кой къде е „в рамките“.
И да знаете: повече няма да стъпя в САЩ. Не са държава — предприятие.
Пък и на американския посланик в село Лиляче му се ходи там… Нека идва да ме интервюира — ще му дам не виза, а само билет за следващия ми мач.
Не мога да повярвам какво викат за мен на улицата! — възкликна Мис Тайланд.
Казват, че имам „излъчване“…
Да бе, излъчване — усмихна се тя, — просто ми махат с флагчета, защото съм на изпитание „оцеляване в чужд език“.
Не мога да повярвам, че си купил картичка с надпис „Обичам те“! — изкрещя жена ми.
Няма как да ме обвиняваш. Аз не съм от хората, дето правят сцени за сантимент.
За това си виновен ти. Никога не ми каза, че си готов да плащаш, за да те вземат на сериозно!
Не мога да разбера! Целия път ме гледаше така, сякаш щяха да ме изядат очите, а сега сме вкъщи… и ти не искаш нищо?
Ами… не знам… Може да съм се наял още на пътя…