И му викам: “Ай, предлагам ти кафе.” Само че го “фиксирам”, като ме погледне право… и ми става ясно, че не му трябва кафе, а какао с много мляко.
И така, колеги, най-доброто лечение за мъжа в депресия е… футболът!
Професоре, а как да ги доведем до депресия първо?
Иване, за какво си мислиш?
За всичко друго, какво?
Аха… Ей, на вас — жените, само прически и драми ви висят в главата!
Иване, като си легнеш с жена си, после полираш ли обувките?
Разбира се!
Е, време ти е и за още една работа — обувките вече се трият, само не знам откъде…
Иванчо, как мина първият урок по сексуално възпитание, като те каза учителката?
Зле, татко… много зле. Учителката говори толкова сериозно, че чак ме заболя глава.
Извинете, Вие какъв се падате на младоженеца?
Дълг от първия брак!
Извинете, вместо така нахално да ми гледате гърдите, да бяхте се постарали да си закопчате копчето на ризата!
Ааа… значи и вие не сте ме гледали в очите!
Извинете, господине! Колко е часът?
Осем и петнадесет.
Много ясно, благодаря!
И толкова ли? Няма „как се казвате“, няма „колко сте симпатичен“, няма „може ли едно кафе“? Ей, големи джентълмени станахте!
Извинете, господине, вие сте хомо-, хетеро- или бисексуален?
Аз съм само-ценителен!
Извинете, господине, имате ли нещо против да ми предложите кафе?
Това как да го разбирам — покана ли е или заплащане?
Извинете, господине… к’ва ви е политическата ориентация?
Ами… как да ви кажа… ляв съм! Само дето винаги гледам надясно, когато видя бюлетината.
Извинете, госпожице, отдавна Ви гледам… Ваши ли са тези обувки?
Не съвсем! Като платя още две вноски по заема, тогава ще са изцяло мои!
Извинете, госпожице… вие ли сте по-тежката от мен?!
Разбира се! Вашето мъжко самочувствие е огромно, ама е празно—като възглавница. Моите „качества“ пък поне имат съдържание… и тежест.
Извинете, госпожо, защо ме гледате така, все едно съм виновен за нещо?
Ако бяхте истински джентълмен, нямаше да ме прекъсвате с пълна уста!
Извинете, имате ли нещо за запалване? Обичам да си паля цигара веднага след… среща.
Каква среща?
А, да… значи имам още една молба към Вас…
Извинете, може ли да Ви кажа нещо хубаво?
Да, разбира се!
Ами… наистина сте толкова впечатляващо организирана, че чак ми се подрежда мисълта, докато Ви гледам как си оправяте косата!
Извинете, но трябва да ви разочаровам… вчера вашият син пак се напи в казиното…
Това не може да е вярно! Той вчера през цялото време си беше вкъщи!
Такааа… тогава май ще трябва да ви разочаровам и за трети път… защото казиното току-що ми се обади и каза, че си идвал лично да играеш…
Извинявай, ама направо съм съсипан… мога ли да си ходя по-рано?
Няма как… утре вечерта мъжът ми се прибира… тогава ще си почивам!
Извинявай, бихте ли ви накарали вчера за двойката по математика?
Не, пък и кой ще ни пита. Мама крещи на татко, че съм сгрешил сметките — понеже уж “деля” на нула, ама аз просто извадих билетчето от машината и го пъхнах в джоба.