Вицове за Мръсни

Мръсни

Младеж и мацка си правят работа. След малко мацето въздъхва и вика:

ПРИКЛЮЧВАМ!!!

Младежът скача като ужилен и се чува:

САМО НЕ СЛЕД МЕН, САМО НЕ СЛЕД МЕН!

Мръсни

Младеж и момиче на рецепцията в хотел:

Искаме стая само за пет минути.

Рецепционистката:

Няма как! Ние имаме минимум за цяла нощ.

Момичето:

Спокойно… Пет минути са ни само за да влезем. Нощта я правим после—в коридора.

Мръсни

Младеж и момиче се возят в кола. Младежа (замечтано):

Цял живот си мечтая да се возя до вас и да свиркам на светофари, когато светне зелено!

Момичето (категорично):

НЕ!

Младежа:

Айде, моля те!

Момичето:

НЕ!

Младежа (изненадан):

Толкова ли много искам?

Момичето:

Като изкараш книжка и седнеш ти зад волана… Тогава колкото си искаш свири. А докато аз карам — никакви свирки… освен ако няма авария.

Мръсни

Младеж и неопитна девойка се канят да правят любов. Младежът нежно ѝ нашепва:

Плавно… без бързане.

И момичето, вярна в буквалния смисъл, започва да брои бавно, сякаш си мери темпо:

Едно… две… три…

Момчето я гледа озадачено и след малко се предава:

Добре де… стига толкова! Няма нужда да го “броиш” — просто го пускай вече.

Мръсни

Младеж казва на мацка:

Хайде да отидем у нас. Ще пийнем по нещо, ще си поговорим, после ще видим…

Не ща, мерси!

Обидено мацето си тръгнало. Младежът:
„Ама съм пълен глупак! Трябваше да се сетя навреме…“
Мацката (връща се и казва):

Абе, че си глупак! Колко пъти да ти повтарям, че следобед водка не пия?!

Мръсни

Младеж казва на приятелката си:

Мога по външния вид на една жена да определям какво работи. Виждаш ли това момиче с дълга коса, тънка талия и онова „излъчване“, дето не може да се обърка? С голяма вероятност е инфлуенсър, постоянно е в движение, живее на салати и ходи по йога.

И как така, когато се запознах с теб, реши, че работя в сладкарница?

Ами… ти имаш толкова сладък поглед, че просто няма как да си дегустатор на киселини в автосервиз!

Мръсни

Младеж казва на приятеля си:

Днес се запознах с един много странен тип.

Как така?

Казва, че се занимава с психология… и живее от връзки с личните си „проводи“.

Мръсни

Младеж кара момиче в колата си. Ясен, топъл летен ден.

Виж, - казва той, - каква е зелена тревичката до пътя!

За какво намекваш? - веднага се заяжда момичето, а той се смее:

Нищо де… просто изглежда, че дори и тревата е по-висока от нас, щом гледаме само през прозореца!

Мръсни

Младеж към девойка:

Вярваш ли, че сънищата се сбъдват?

Да!

Тогава започни да се разкопчаваш!

Добре… а другите двама?

Мръсни

Младеж към мацка в нощен клуб:

Хей, да правим нещо… по-интересно.

У нас или у вас?

Спокойно… ти си толкова сложна, че направо забрави — ще се изгубя по настройките.

Мръсни

Младеж към мацка:

Вчера бях на гости при едни приятели, огладнях, поисках нещо за хапване — дадоха ми кюфтета. Огладнях още повече — дадоха ми и десерт. Ожаднях — наляха ми вода. Поусъмних се, че е случайност, и поисках водка — дадоха ми… номера ти.

Мръсни

Младеж лъска мотора си за първи път и решава да го похвали пред приятелката си. Работи, мъчи се, пъшка, а тя само го гледа и не казва нищо. Накрая ядосан я пита:

Е, какво става, не виждаш ли какъв блясък стана?

Виждам… — казва тя. — Само че май проблемът не е в мотора, а в това, че ти очакваш да свети, а не да пали.

А аз откъде да знам, че ще пали в „свещник“ вместо в гаража? — изръмжава младежът.

Мръсни

Младеж от първия етаж харесвал съседката си от седмия. Решил да се запознае с нея, като й поиска захар.
Тръгнал пеш по 7-я етаж и си мисли:

Да й поискам две захарчета. Да!

Стига втория етаж:

А, бе, две са много… ще поискам едно.

Стига третия етаж:

Едно е много! Ами ако не остане? Ще поискам половинка.

Стига четвъртия етаж:

Как тъй половин? Като на момиче ще й искам… две зрънца захар!

Стига петия етаж:

Две зрънца са много. Ще взема едно.

Стига шестия етаж:

Едно е цяло цяло! Айде, половин зрънце — да се оправям.

Най-накрая стига седмия етаж:

Леле… а дали ще има и половин зрънце! Я да му се не види!

Звъни. Тя отваря, той се изчервява и избухва:

Пфу, аман! Да ти е*а и захарта!

Мръсни

Младеж отива да се изповядва в църква. Сяда в стаичката и започва:

Отче, вчера се принудих да спя в един мотел. Нямаше свободни стаи и ми казаха да почина в една стая, в която имало много красиво момиче. Само че аз… нищо не съм направил. И с пръст не съм я пипнал. Грях ли е?

Не е грях, Чадо. Ама когато излезеш от църквата, отиди и изпий една кофа вода.

Защо кофа, Отче?

Защото едно магаре… изпива точно толкова.

Мръсни

Младеж отива при бащата на приятелката си и му казва:

Дошъл съм да искам ръката на дъщеря ти.

Бащата пребледнял:

Как така ръката бе, момче? Вчера дойдоха още двама като теб и вместо това си искаха… обувките!

Младежът се усмихнал:

Абе махни ги тия лафчии! Нека който пита, да си носи обувките… ама за да знае пътя.

Мръсни

Младеж постъпва на работа като продавач в магазин „Метро“. Шефът имал навик да наглежда хората по камерите—все едно продава не стока, а дисциплина.
На следващия ден шефът, съвсем случайно, станал свидетел на следното:
Новият продавач рекламира нещо на клиент:

Това е страхотен комплект! Пуска се лесно, издържа, и като го натиснеш, работи като часовник!

Клиентът:

Добре, вземам го.

Ама да, ще го вземеш… само че ако го тестваш навън, имай предвид, че може да вали. Нали знаеш как е времето. Я виж какви хубави дъждобрани имаме!

Е, пиши го на сметката.

Хайде, пиши… ама ако тръгнеш на разходка с него и те хване вечерта, няма къде да се стоплиш. Гледай тези спални чували—комфорт и топло!

Добре, ще взема един.

Да, ама спални чували без кола не стават. А и ако се качиш по черния път… виж тези ботуши—иначе ще се върнеш пеш.

Няма проблем, взимам ги.

Виж сега… и като свърши всичко, пак ще ти се прииска нещо “между другото”. Погледни тия буркани с консерви—една седмица спокойствие!

Клиентът платил и си заминал.
Шефът, шашардисан, хваща младежа на очна ставка:

Как ги правиш тези работи бе?! Още нямаш и ден стаж, пък си продал каквото си поискал…

Младежът се усмихва:

Ами как… идва един и вика: „дай дамски превръзки за жената“… и му викам: „Спокойно, ти така и така няма да я чукаш тази седмица—що не идеш да си лови риба?“

И?!

И като му го казах… той взе комплект за риболов, дъждобран, обувки, спален чувал, консерва—всичко, за да не се връща гладен… и да не се губи времето на примамката.

Мръсни

Младеж прави смело предложение на момиче. Тя:

Не. Само след като сключим брак!

Младежа:

Добре, но ако тогава мъжът ти почне да проверява… ще се крием ли в килера?

Мръсни

Младеж праща девойка сама по тъмни доби. Влизат във входа.
Девойката:

Спри… и развий си крушката!

Младежът, като не разбира, развива я.
Девойката в тъмното, с онази сладка, изкусително тихичка усмивка:

Искаш ли да я „вкарам“ в устата си… да видиш как гори?

Младежът, още по-влюбено объркан:

Как какво?! Ти луда ли си… крушката е от най-горещите, бе! Не се играе с нея!

Мръсни

Младеж пъхнал пръсти под шапката на любимата.

Какво правиш? – попитала тя.

Ами… хмм… пробвам да ти оправя настроението! – смутено промърморил момъкът.

От пръстите се настива, от пръстите!

Мръсни

Младеж с кенче бира в ръка, крещи под прозореца:

Стига бе, не ми пукааааа!

Жена отгоре:

Аз пък съм Пука, господине, Пука…