Лисицата изтърсила закон. Наредила в гората да изкопаят огромна дупка до тъмно. Който падне вътре — на другия ден всички животни могат да го „опънат“ както си искат.
Лисичката се прибрала късно от купона. Леко пийнала. Не видяла дупката и паднала вътре. Опитала се да се измъкне, ама дупката била дълбока — нищо. Седнала лисицата в ъгъла и си мисли: „Аз съм толкова мъничка… Ако утре се изредят всички, аз крайно ще остана без нищо!“
Тогава покрай дупката минал вълкът. Надникнал:

Лисицата се подсетила за своята прословута „умна работа“ и казала:

Вълкът се замислил:

Вълкът се заиграл с работата: помогнал на лисицата да излезе и сам влязъл в дупката.
На сутринта около дупката се насъбрали десетки животни. А вълкът стои в средата, настръхнал, с ръце на хълбоците и викал страшно:

Лисицата отишла при животните и казала:

Лисицата решила да прави сборище за животните и събрала всички в поляната да им обясни плановете си. Казала им:

В този момент закискала жабата:

Лисицата пак, без да се ядосва:

Жабата пак:

Лисицата въздъхнала и продължила:

И точно тогава жабата се обадила:

Лисицата се омъжила за вълка. След време родила и вълкът се прибира от работа — и какво да види: в краката му се търкалят десет малки зайчета!
Вълкът се вбесил и изстрелял към лисицата:

Лисицата, колкото и да ѝ треперят коленете, се изправила величествено и му рекла:

Първо — не са зайци… а са сладки лапички.
Второ — не са “от мен”… а са от твоите истории, дето ги разказваш на пейката.
И трето — като се прибираш всяка вечер гладен като вълк, после “каквото видиш”, това ще ти “пълзи” в главата!

Лисицата, царят на хитростта, издала заповед:

Ляга си тя, заспива и… *трррр* — досаден звук.
След малко… *трррр* пак.
На третото *трррр* лисицата ядосано тръгва към мястото на шумовете и вижда вълка.
А вълкът невинно я поглежда и мига:

Личен лекар към пациент:

Ловджията се връща от гората с празна торба и пита жена си:

А жена му, без да му мигне:

Мъжът се мрачи, поглежда празната торба и казва:

На другата сутрин, като тръгва пак на лов, мъжът се обръща:

Вечерта се прибира пак с празно и жена му го пресреща, преобръща тенджерата и мушва нещо в печката.
Мъжът учудено:

Ловен клуб! Събрали се верни другари край огъня — вдигнали чаши, пият люта ракия и руйно вино, дето загрява и най-студените кокали.
Един от ловците, надува се като петел пред кокошарник и вика:

И почва да описва какво направил:

В този момент телефонът на авджията звънва. Той излиза да говори по важни дела, а всички чакат с отворени уста.
Връща се след малко, плесва с ръце и се смее:

Другарите му подвикват:

Авджията се усмихва широко и казва:

Ловецът се смалява и довършва, като се пуква от гордост:

Ловец застрелял вълк. Тъкмо вадел ножа да го дере и някой го потупал по рамото:

Ловецът, естествено, избрал второто. Ядосан, на другия ден ловецът сложил капан и дебне — мърда се нещо, стреля… и какво да види — малко вълче. Тъкмо вади ножа да го дере и… пак същото животно отзад му е на рамото.
Същата сцена, същият спор.
Бесен, ловецът решил да сложи край на всичко: купил динамит, намерил бърлогата и я разнесъл на пух и прах. Тъкмо си трие доволно ръцете и пак една лапа го потупва:

Ловец и свещеник тръгнали на лов за зайци. Ловецът надзърнал в храстите и изрева:

Стрелял, стрелял — нищо. Започнал да се ядосва:

След малко пак: виждат заек. Ловецът пак стреля — пак не улучва. И пак:

Малко по-късно пак заек. Пак стрелба. Пак пропуск. Пак псуване:

И точно тогава — гръм! Паднал право от небето… и вместо свещеника, удрял ловeца и го праснал на място.
Отгоре се чул глас:

Ловец към овчар:

Ловец на лъвове разказва за последния си лов:

Един от слушателите се обажда:

Ловец:
Върви си един ловец из гората и не щеш ли — загубил се. Обикалял, обикалял, все все по-навътре и никакъв път. Като се стъмнило, видял отдалеч една светлина. Приближил се — една колиба, запъхтяна, примитивна работа.
Погледнал през прозореца и какво да види — вътре циганин и циганка… работа имали. На ловеца му дошло до гуша и решил да „оправи“ нещата.
Разбил вратата, влетял вътре и изкрещял:

Циганинът изцъка:

Циганинът излязъл, а ловецът, вместо да лови, почнал отново „лов“. По това време циганката се обърнала, надникнала през прозореца и само си казала:

Ловец:
Вървял си един ловец из гората и не щеш ли — загубил се. Обикалял, обикалял, и все няма път. Като се стъмнило, в далечината видял светлина.
Приближил се и гледа — една циганска колиба. Погледнал през прозореца и какво да види: циганинът и циганката… се занимавали с нещо. На ловeца му дошло до гуша.
Разбил вратата, влетял вътре, вдигнал пушката и изкрещял:

Излязъл циганинът навън, а ловецът на секундата “решил” да си оправи работите със циганката. По едно време циганинът погледнал през прозореца и си промърморил:

Ловна дружина отишла на лов за дивеч.
По време на почивката един от тях се зазяпал в гората и рекъл:

Най-младият, като чул това, мигом си прибрал багажа.

Ловци в джунглата хващат турист.

Ловците го развличат цяла нощ и пак го питат:

Ловци разтягат локуми за славата си.

Логика
Дъщерята: Тате, а какво е това… „конкурент“?
Бащата: Боже! Къде си чула тази дума?
Дъщерята: В училище. Ники ми каза, че съм „конкурент“.
Защото не му давам вече да копира домашното. А давам на Сашо.
Бащата: Какво????!!!
Дъщерята: Със задачите, тате! Плюс това… Ники иска само да ми вземе готовите отговори.
А аз не давам.
Бащата: Уф, Слава Богу! Този Ники е пълен глупак. А „конкурент“… „конкурент“ е лош човек — ето какво е.
Дъщерята: Защо лош?
Бащата: Защото се бори за едно и също!
А това означава, че иска да ти отнеме мястото.
Дъщерята: Значи леля Марина е конкурент?! Тя продава в магазина!
Следователно се бори за клиенти. Следователно… конкурентна.
Бащата: Не! Леля Марина продава хляб и домати — и не е конкурентна.
Конкурентът си е… конкурент по принцип.
Дъщерята: Как така „по принцип“?
Бащата: Много просто! Този, който иска — може да му се конкурира.
Само да го издразниш… и да му развалиш плановете.
Дъщерята: За какво?
Бащата: За да си вземе работата! Или мястото! Или вниманието…
Дъщерята: Тогава излиза, че „конкурент“ е… татко?
Бащата: Какво??!! Ти полудя ли!?
Дъщерята: Нали ти работиш в офиса, а леля Мария работи в другия офис.
Нали ти я конкурираш — за повишението!
Тя я конкурира теб — за бонуса. Значи и двамата сте… конкуренти!
Бащата: Какви бонуси, какви пет лева?! Няма конкуренция!
Дъщерята: Ама ти казваш „Който работи повече, печели“. Това е конкуренция, тате.
Бащата: Не конкуренция — мотивация!
Дъщерята: А… когато беше командировка и при нас спеше чичо Петьо — това мотивация ли беше?
Бащата: Петьо? Спеше у нас? С какво отношение има той?!
Дъщерята: Ами… в нашата стая. С леля Мария.
Ти каза, че е „временна мотивация“.
Бащата: Петьо?! В стаята?! Ще му дам аз… „мотивация“! Конкурент!!!
Дъщерята: Странно… как така леля Мария ще е конкурент, ако с чичо Петьо е „само за работа“ и „не за място“, а не за… печелене?
Бащата: …
Дъщерята: Ама тате… Ники каза, че това е същото като да си конкурент. И логиката е… логика.

Лондон. Сър Джон и Лейди Джейн в леглото — първа брачна нощ, първи път, в което младата двойка трябва да „утвърди“ брака си. Сър Джон се хвърля смело, все едно е истински английски джентълмен: първо учтиво, после уверено — и започва да разиграва страстта с ритъма на лондонски нападател, който знае точно къде е вратата.
След час Лейди Джейн се обръща задъхана:

Сър Джон се напъва още повече, но с всеки опит става по-потен и по-запъхтян и накрая промълвява:

Лондонска вечер, клуб за господа. Всичко е тихо: приглушени гласове, ленив коняк и пури, които изглеждат по-стари от правилника.
В този момент се появява младеж — скромно облечен, но държи в ръцете си пушка с оптичен мерник. Стаята се размърдва.

Младежът му подава пушката и господинът надниква. Започва да мърмори бързо, сякаш води отчет:

Пауза.

Той се обръща ядосано:

Снайперистът кимва, прибира оръжието и застава на прозореца. Минава минута, две, три… никакъв изстрел.